Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 70

Джуниър прехапа устни и каза мрачно:

— Вероятно иска да ни изправи пред съд, така както ние искаме да построим този хиподрум. Това ще бъде истинска победа за нея. Ще й помогне в кариерата.

— По дяволите — измърмори Енгъс. — Знаеш какво мисля по този въпрос. Не ми харесват хората, които бързо правят кариера. Мястото на жените не е в съда.

— Ти къде би ги държал? В спалнята ли?

— Какво лошо има в това?

Джуниър се изсмя.

— Нямам намерение да споря с теб, но милиони работещи жени не мислят така.

— Може би Алекс няма да работи дълго. Не бих се учудил, ако кариерата й зависи от изхода на това следствие.

— Какво имаш пред вид?

— Познавам добре Грег Харпър. Той е амбициозен и се вижда на мястото на главния прокурор. Обича хората му да печелят делата. Сега, ако съм го разбрал добре, той е позволил на Алекс да прави това, защото му мирише на кръв, на нашата кръв. Ако се окажем замесени в убийство, името му ще бъде на първите страници на вестниците и той ще се прочуе. Губернаторът ще бъде опетнен, а заедно с него и комисията по надбягванията. От друга страна, ако Алекс не успее да намери нищо, Харпър ще бъде наказан. По-скоро ще уволни Алекс и ние ще бъдем там с отворени обятия, за да я хванем, когато падне — каза той, размахвайки ръце във въздуха за по-голяма убедителност.

— Виждам, че си помислил за всичко — отбеляза сухо Джуниър.

— Точно така. Добре е поне един от нас да помисли за нещо друго, освен за начина, по който гърдите издуват пуловера.

— Мислех, че искаш от мен да правя точно това.

— Трябва да направиш нещо повече, а не да я ухажваш от разстояние. Една любовна авантюра би била най-доброто нещо, което може да й се случи.

— Откъде знаеш, че е свободна?

— За разлика от теб аз никога не разчитам на случайността. Опитвам се да разбера фактите и вече проверих.

— Стар негодник — прошепна Джуниър с възхищение.

— Трябва да знаеш какви карти държи партньорът ти, синко. Иначе няма значение дали имаш в ръцете си печеливша карта.

Заслушан в прашенето на огъня в камината, Джуниър размишляваше върху думите на баща си. След известно време се обърна към него и попита:

— Докъде искаш да стигне тази любовна авантюра? До женитба ли?

Енгъс го потупа по коляното и се изсмя.

— Не би било лошо, нали?

— Би ли одобрил?

— Защо не?

Джуниър не се присъедини към смеха му, а се приближи до огъня, отбягвайки съучастническия поглед на баща си.

— Изненадан съм — каза той тихо. — Не намираше Селина подходяща за моя жена. Спомням си скандала, който вдигна, когато ти казах, че искам да се оженя за нея.

— Тогава беше на осемнадесет! — изкрещя Енгъс. — А Селина беше вдовица с дете.

— Да, Алекс. И виж как се извъртяха нещата. Тя би могла да ми бъде доведена дъщеря.

Енгъс сви вежди. Гневът му растеше.

— Имах и други съображения.

— Например?

— Това беше преди двадесет и пет години, времената бяха други, и хората също. Алекс не е като майка си. Тя с по-красива и по-умна от нея. Ако беше мъж на място, за какъвто претендираш, и ако поне веднъж помислиш с главата си, а не с нещо друго — ще видиш колко е важно тя да стои до теб.