Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 59

— Радвам се, че се видяхме, Глория.

Рийд смъкна шапката си над веждите и излезе, но преди това долови болезнения израз на лицето й. Лицето на Алекс имаше същото изражение, когато й каза, че тялото на майка й е било кремирано.

* * *

Няколко секунди след като изрече думите, тя се преви до стената и притвори реверите на халата си, сякаш искаше да се предпази от нещо лошо.

— Кремирана?

— Точно така.

Той видя как лицето й пребледня и очите й се изцъклиха.

— Не знаех това. Баба никога не ми е казвала. Никога не съм помисляла, че… — гласът й заглъхна.

Рийд остана безмълвен и неподвижен. Разбра, че й е необходимо време, за да осъзнае този факт.

Наруга наум Джо Уолис за това, че му беше поставил такава неприятна задача. Проклетият страхливец му се обади и го попита какво да й каже. Когато Рийд отвърна, че трябва да й кажат истината, съдията му предложи той да направи това, и охотно прехвърли отговорността си върху него.

Сковаността на Алекс не трая дълго. Тя дойде на себе си внезапно, сякаш беше разтърсена от мигновена мисъл.

— Съдията Уолис знаеше ли това?

Рийд се престори, че се мъчи да си припомни, и вдигна рамене с безразличие.

— Вижте, всичко, което знам, е, че съдията ми телефонира и ме осведоми, че това, което искате да направите, е невъзможно, дори и ако издаде съдебна заповед, което той би направил неохотно.

— Ако е знаел, че тялото на майка ми е било кремирано, защо тогава не ми го каза днес следобед?

— Предполагам, че не е искал да присъства на подобна сцена.

— Да — промърмори тя, — той не харесва бъркотиите. Точно така каза. — Погледна го безизразно. — Изпрати вас, за да свършите гази неприятна работа. Бъркотиите не ви безпокоят.

Рийд не каза нищо, само сложи ръкавиците и шапката си. Преди да излезе, я попита:

— Ще се оправите ли? Струвате ми се разстроена и шокирана.

— Нищо ми няма.

— Не изглеждате добре.

Сините й очи бяха пълни със сълзи и устните й трепереха леко. Тя сложи ръце на кръста, сякаш искаше да се стегне. Рийд пожела да я прегърне и притисне близо до себе си, да докосне влажната й коса, мократа кърпа, босите пръсти на краката, изобщо цялата.

Пристъпи напред и преди да осъзнае какво прави, енергично свали ръцете й от кръста. Тя се съпротивляваше, сякаш искаше да прикрие кървяща рана.

Рийд сключи ръцете си около нея и я придърпа към себе си. Тя беше свежа, топла и благоуханна, трогателно нежна в своята мъка. Сякаш клюмна върху гърдите му. Ръцете й висяха отпуснати край тялото.

— Боже мой, помогни ми да преодолея това — прошепна Алекс и той усети как гърдите й потрепериха. Сгуши се в него така, че лицето й докосна гърдите му и сълзите й намокриха дрехите му.

Рийд опря главата си в нейната. Кърпата се разви и падна на пода. Косата й беше влажна и ухаеше приятно, леко докосваше лицето му.

Каза си, че не трябва да я целува, но устните му сами докоснаха косата й, а след това слепоочията, и се спряха там.

В този момент бе обхванат от необуздана страст, която беше толкова силна, че се чудеше как се беше овладял.