Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 57

— Благодаря — каза Рийд, докато наблюдаваше как чашата му се пълни.

— Проверка ли правите или какво? — попита барманът.

Рийд отмести очи, погледна го и каза:

— Просто си пийвам. Има ли нещо лошо в това?

Глупавата усмивка от лицето отсреща изчезна.

— Разбира се, че не, шерифе.

Барманът се оттегли в другия край на заведението и продължи разговора си с двама постоянни клиенти.

Рийд забеляза, че в едно от сепаретата седяха само жени. Около масата за залагания стояха трима мъже, в които разпозна телохранителите на заведението. Засега те бяха спокойни.

Пейсти Хикъм и Рууби Фейе Търнър се бяха прегърнали в съседното сепаре. Рийд чу тази сутрин в кафенето „В & В“, че Енгъс го е уволнил. Пейсти беше направил глупава грешка, но въпреки това наказанието му изглеждаше прекалено сурово. Явно Пейсти се утешаваше с последната си любовница. Рийд им беше махнал с шапка за поздрав, когато влезе. Те дадоха вид, че не искат да бъдат обезпокоявани, а това съвпадаше и с неговото желание.

Тази вечер беше спокойно в бар „Последен шанс“ и това беше добре за шерифа.

Първото си питие изгълта почти на екс, без дори да усети вкуса му. Тази чаша пиеше на глътки, защото искаше да продължи по-дълго. Не му се прибираше рано вкъщи, нито пък му харесваше да прекарва времето си в това кабаре, но нямаше друг избор.

От уискито започна да му пари в стомаха. Забеляза, че на бара има лампички, които блестяха и го правеха да изглежда по-приятен и по-светъл. Мизерният вид на кабарето не се забелязваше, когато човек пийне няколко уискита и главата му се замае.

Тъй като усети, че го хваща, реши това да бъде последното за тази вечер. Рийд никога не пиеше толкова, че да се напие. Никога. Винаги си спомняше за баща си, който, след като се напиеше, повръщаше навсякъде и след това Рийд трябваше да чисти, а това не му се струваше забавно.

Когато беше малък си мислеше, че щом порасне, може да стане престъпник, монах, астронавт, пазач в зоологическата градина или ловец на дивеч, но беше сигурен в едно — че никога няма да стане пияница. Вече имаше един в семейството и това беше достатъчно.

— Здрасти, Рийд.

Приглушен женски глас прекъсна размишленията му над чашата, чисто съдържание имаше кехлибарен цвят. Вдигна глава и видя една закръглена жена.

Тя носеше черна фланелка с къс ръкав, доста впита по нея, с надпис „BORN BAD“, чийто червени букви блестяха на светлината. Дънките й бяха толкова тесни, че трудно успя да седне на един от високите столове на бара. Все пак се настани с полюшване, а гърдите й докоснаха рамото на Рийд. Казваше се Глория. Спомни си името й точно навреме, за да не изглежда неучтив.

— Здравей, Глория.

— Ще почерпиш ли една бира?

— Разбира се — отговори той, обърна се и извика бармана. Погледна многозначително през рамо към групата нейни приятелки, които бе напуснала, за да дойде при него.

— Остави ги — каза тя, явно решила да пофлиртува с него. Потупа го по ръката, отпусната нехайно върху бара. — След десет часа можеш да имаш, която пожелаеш.

— Дами за през нощта ли?

— Хм — докосна с върха на езика си чашата с бира и отпи от нея. — Бяхме се запътили към Абилен, за да гледаме новия филм с Ричард Гиър, но времето е толкова лошо, че решихме да останем тук. Какво ще правиш тази вечер?