Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 58

— Дежурен ли си?

— В момента съм свободен — отговори той неохотно и отпи от чашата си.

Човек не можеше да се отърве лесно от Глория. Тя се приближи до него и го прегърна през рамото.

— Горкият Рийд. Трябва да си ужасно самотен, за да обикаляш постоянно града.

— Когато обикалям наоколо, аз работя.

— Знам, но все пак… — той усети дъха й зад ухото си. Миришеше на бира.

— Не се учудвам, че си толкова намръщен — острият й нокът докосна дълбоката бръчка между веждите му. Той отметна глава назад при допира и тя отдръпна ръка, леко стресната.

— Извинявай — измърмори той, — настроението ми е лошо като времето навън. Имах тежък ден и съм ужасно уморен.

Това по-скоро я окуражи, вместо да я откаже.

— Мога да те разсея, Рийд — каза Глория плахо. — Поне бих искала да опитам.

Отново се приближи до него и го обгърна с гърдите си.

— Обичам те още от седми клас. Не казвай, че не си забелязал — продължи тя нацупено.

— Не, не знаех.

— Така беше, но ти тогава беше зает. Как се казваше момичето, което онзи побърканият уби в конюшнята преди години?

— Селина.

— О, да. Ти наистина беше хлътнал по нея, нали? Докато аз бях в гимназията, ти учеше в Тексас. След това се омъжих и народих деца. — Не забелязваше, че Рийд не се интересува от нейното бърборене. — Разбира се, съпругът ми отдавна си отиде, а децата са достатъчно големи, за да се грижат за себе си сами. Признавам, че никога не съм имали възможност да ти дам да разбереш, че те харесвам, нали?

— Права си.

Тя се наведе напред и стойката й на стола стана доста несигурна.

— Може би е време да ми дадеш такава възможност, Рийд.

Той хвърли поглед към гърдите й, които се опираха подканващо в ръката му. В резултат на това зърната й се бяха втвърдили и ясно изпъкваха под фланелката. Нейната вулгарност в никакъв случай не беше така съблазнителна, както невинните голи пръсти на краката на Алекс, подаващи се изпод белия халат. Макар да знаеше, че Глория няма нищо под черната фланелка, това не го възбуди. Чудеше се как ли изглежда Алекс под халата.

Не беше възбуден и не можеше да си обясни причината.

Глория беше доста хубава. Черната коса, падаща на кичури около лицето й, подчертаваше тъмните й очи, които блестяха в очакване на нещо обещано. Устните й бяха разтворени и влажни, но той не беше сигурен, че може да я целуне, без да му се изплъзнат. Те бяха покрити с яркочервено червило. Неволно ги сравни с устните на Алекс — без червило, но въпреки това розови, влажни и съблазнителни.

— Трябва да тръгвам — каза изведнъж. Изправи се и започна да рови из джобовете на дънките си за пари, за да си плати сметката и нейната бира.

— Но аз мислех…

— По-добре се върни при приятелките си, или ще изпуснеш партито.

Група младежи се присъедини към момичетата, които явно търсеха плячка, с която да прекарат по-добре времето си. Сливането на двете компании беше неизбежно. Забавянето само подсилваше очакванията. Разменяха се сексуални намеци, също като стоки в пазарен ден.