Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 4

Ръкостискането на неговия син беше по-нежно, но не по-малко сърдечно и дружелюбно. Той внимателно обхвана дланта на Алекс и каза с глас, който вдъхваше доверие:

— Аз съм Джуниър Минтън. Здравейте.

— Здравейте.

Не изглеждаше на четиридесет и три, особено когато се усмихваше. Правите му бели зъби проблясваха и имаше дяволита трапчинка на бузата. Сините очи, малко потъмни от тези на баща му, закачливо се задържаха по-дълго върху нейните, за да й покажат, че единствено тя е от значение за него измежду всички мъже в стаята.

Отдръпна ръката си, преди Джуниър Минтън да я пусне.

— Ей там е Рийд, Рийд Ламбърт.

Алекс се обърна в посоката, в която показваше Нат Честейн, и видя четвъртия мъж, когото не бе забелязала дотогава. Той продължаваше да седи отпуснато на един стол в ъгъла на стаята. Носеше протрити каубойски ботуши, чиито върхове сочеха към тавана. Ръцете му лежаха нехайно върху токата на колана. Лениво помръдна едната и с два пръста повдигна ръба на каубойската си шапка.

— Мадам.

— Господин Ламбърт — каза тя хладно.

— Седнете тук — предложи й Честейн, сочейки към един стол. — Имоджийн предложи ли ви кафе?

— Да, но аз отказах. Бих искала да преминем към целта на срещата.

— Разбира се. Джуниър, премести онзи стол тук. Енгъс! — Честейн кимна на по-възрастния мъж да седне. Когато всички се настаниха отново, прокурорът се върна на мястото си зад бюрото. — Сега, госпожице… за бога, по време на запознанството не успяхме да разберем вашето име.

Алекс заемаше централното място. Четири чифта очи любопитно се впериха в нея. За по-голям ефект тя направи малка пауза, знаейки, че името й ще предизвика странно поведение от тяхна страна. Искаше да проследи реакцията на всеки един поотделно и да я разгадае. Желанието й бе да може да наблюдава Рийд Ламбърт по-добре. Той седеше зад нея и каубойската шапка скриваше почти изцяло лицето му. Можеше да види само долната половина на брадичката му.

Пое си дъх и каза:

— Аз съм Александра Гейдър, дъщерята на Селина. След думите й настъпи пълна тишина.

Накрая Нат Честейн попита объркан:

— Коя е Селина Гейдър?

— Как не се сетих веднага? — каза Енгъс и потъна назад в своя стол като огъната детска играчка.

— Дъщеря на Селина! Боже мой, не мога да повярвам! — прошепна Джуниър. — Не мога да повярвам.

— Някой ще ми обясни ли? — помоли Нат, но никой не му обърна внимание.

Семейство Минтън открито зяпаха Алекс, търсейки по лицето й прилика с нейната майка, която бяха познавали толкова добре. С крайчеца на окото си тя забеляза, че върховете на ботушите на Ламбърт не се клатеха вече. Той събра колене и се изправи.

— Какво правихте през всичките тези години, за бога? — попита Енгъс.

— Колко години минаха оттогава? — поиска да узнае Джуниър.

— Двадесет и пет — отговори Алекс. — Била съм само на два месеца, когато баба Греъм се е преместила В Остин.

— Как е тя?

— В момента е и една частна клиника в Уейко. Болна е от рак, господин Минтън — не виждаше смисъл да щади тяхната чувствителност. — Сега е в кома.