Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 3

— Господин Харпър трябваше да спомене, че неговият помощник е жена, а не мъж — каза тя, махвайки с ръка. — Добре, скъпа, вие идвате точно навреме за уговорената среща. Казвам се Имоджийн. Искате ли чаша кафе? Костюмът ви е страхотен и ужасно модерен. Полите се носят по-къси сега, нали?

— Останалите пристигнаха ли вече? — попита Алекс с риск да прозвучи грубо.

Точно тогава от другата страна на затворената врата избухна мъжки смях.

— Задоволява ли ви този отговор, скъпа? — попита Имоджийн. — Вероятно някой е разказал мръсен виц. Горя от нетърпение да разберат за какво е цялата тази секретност. Каква е голямата тайна? Господин Харпър не каза на Нат защо идвате в Пърсел, въпреки че са приятели от Юридическия факултет. Това свързано ли е с получаването на разрешително за хазарт от ПМ?

— ПМ?

— „Предприятия Минтън“ — отговори тя, изненадана от това, че Алекс не беше чувала това име.

— Може би не трябва да ги карам да чакат повече — предложи Алекс, заобикаляйки въпроса на Имоджийн.

— Не разбрах искате ли кафе, скъпа?

— Не, благодаря.

Алекс я последва към вратата. Сърцето й започна да бие ускорено.

— Извинете — прекъсна Имоджийн разговора на мъжете, като надникна в стаята. — Помощникът на прокурора Харпър е тук. — Тя се обърна към Алекс. — Влезте, скъпа.

Алекс, подготвена за най-съдбоносната среща в своя живот, пристъпи в офиса.

От атмосферата личеше, че мъжете в стаята очакваха мъж, а не жена. В момента, когато тя прекрачи прага и Имоджийн затвори вратата след нея, мъжът, който седеше зад бюрото, скочи на крака. Загаси горящата пура в кристалния пепелник и посегна към сакото си, закачено на облегалката на стола му.

— Нат Честейн — каза той и протегна ръка към нея. — За мен е удоволствие да се запозная с вас. Моят стар приятел Грег Харпър винаги е имал добър вкус. Ни най-малко не ме учудва фактът, че има толкова очарователна жена в кантората си.

Намекът му я накара да стисне зъби, но тя го остави без коментар. Само кимна с глава в знак, че приема комплимента. Ръката, която стисна за поздрав, беше така отрупана със златни пръстени, че би могла да закотви яхта от среден размер.

— Благодаря ви, че уредихте тази среща, господин Честейн.

— Нямаше проблеми. Радвам се, че мога да услужа на вас и на Грег. Наричайте ме Нат. — Хващайки я за лакътя, той я обърна с лице към другите двама мъже, които също бяха станали на крака. — Това са господата Енгъс Минтън и неговият син Джуниър.

— Джентълмени — кимна отново тя.

Когато срещна погледите им, в нея се надигнаха едновременно любопитство и антипатия. Искаше да ги анализира, да ги разобличи. Вместо това протегна ръката си.

Енгъс Минтън пристъпи напред и я пое. Ръкостискането му бе твърде силно, но открито и сърдечно като усмивката му.

— Приятно ми е, мадам. Добре дошла в Пърсел.

Лицето му беше загоряло, изсушено от лятното слънце, студения северен вятър и дългите години работа на открито. Умните сини очи примигваха приятелски. Имаше груб глас, властна осанка и изглеждаше доста силен физически. Даже по-млад и по-силен мъж не би успял да се пребори с него. Въпреки цялата си сила обаче изглеждаше невинен като момче в деня на конфирмацията си.