Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 2

Черни и златисти ленти се ветрееха над голямата палатка пред гимназията в Пърсел. Карикатура на черна пантера се зъбеше на преминаващите по магистралата коли, а премигващите под нея букви се четяха трудно. Някакъв футболен отбор тренираше на стадиона. На близкото игрище състав, чиито инструменти блестяха на слънцето, репетираше за представлението в петък вечер.

Всичко изглеждаше толкова спокойно и безметежно, че за момент Алекс съжали за мисията, с която бе дошла, и се замисли какво щеше да означава за обществото резултатът от нея. Но бързо се отърси от чувството за вина, когато си спомни причината за идването си. Острите обвинения на баба й отново изплуваха в паметта й. Не можеше да си позволи и най-малката сантименталност.

В централната част на града беше почти безлюдно. Повечето от търговските сгради и офиси, обърнати с лице към площада, бяха затворени с решетки. Знаците за обявяване в просрочване изобилстваха.

По витрините, някога пълни със съблазнителни стоки, бяха надраскани най-различни надписи. В един от тях — на вратата на изоставена обществена пералня — някой беше изтрил буквата R, така че сега надписът се четеше SHITS вместо SHIRTS. Това даваше груба представа за икономическия климат в Пърсел.

Алекс паркира колата си пред сградата на съда в Пърсел и пусна една монета в паркингометъра на тротоара. Зданието беше построено от червен гранит, издълбан от кариерата на хълма и превозен с железница до града преди деветдесет години. Италиански каменоделци бяха издълбали водоливници с фантастични фигури и грифони на всяко достъпно място, сякаш количеството на декорацията можеше да оправдае разходите за тяхната дейност. Резултатите бяха комични, но претрупаността беше една от атракциите на сградата. На върха на купола й се развяваха от свежия вятър двата флага — на щата Тексас и националният.

Тъй като през последната година бе работила в сградата на Конгреса в Остин, местният съд не й направи особено впечатление. С решителна крачка изкачи стъпалата и отвори тежките врати. Олющената мазилка издаваше признаци на обща занемареност. По облицованият с теракота под имаше леки пукнатини, които се кръстосваха като линиите на човешка длан.

Таванът беше висок. Коридорите миришеха на дезинфекционен разтвор, мухлясали регистри и свръхдоза парфюм, които се излъчваше от секретарката на областния прокурор. Тя погледна в очакване, когато видя Алекс да влиза в офиса.

— Здравейте. Да не сте се изгубила, скъпа? Имате хубава коса. Бих желала да мога да нося и моята събрана на кок по този начин. Но затова трябва да имаш малки уши. Слагате ли си къна, за да й придадете този червеникав отблясък?

— Това ли е офисът на прокурора Честейн?

— Сигурно, скъпа! За какво го търсите? Той е зает днес.

— Аз съм от екипа на областния прокурор в Травис. Вярвам, че господин Хариър ви се е обадил за мен.

Дъвката в устата на секретарката изведнъж спря да се движи.

— За вас ли? Ние очаквахме мъж!

Секретарката изглеждаше раздразнена.