Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 5

— Съжалявам.

— Благодаря.

— Къде живяхте през пялото това време?

Алекс назова един град в централен Тексас.

— Живяхме малко там, поне доколкото си спомням. Завърших гимназия и отидох в Тексаския университет, в Юридическия факултет. Завърших го преди една година.

— Юридически факултет! Представяте ли си? Това с чудесно, Александра, чудесно! Прав ли съм, Джуниър?

Джуниър Минтън се усмихна очарователно.

— И аз така мисля. Не изглеждате така, както когато ви видях за последен път — каза шеговито. — Доколкото си спомням, пелените ви бяха мокри и нямахте нито един косъм на главата си.

Това я накара да се почувства неловко. Зарадва се, когато Нат Честейн се намеси отново.

— Не искам да ви прекъсвам, но аз все още не съм наясно.

Енгъс му обясни:

— Селина беше съученичка на Джуниър и Рийд. Всъщност те бяха много добри приятели. Когато бяха в гимназията, рядко можеше да се види само един от тях, без другите двама. Луди деца.

Внезапно погледът му помръкна и той тъжно поклати глава.

— Селина умря. Неприятна история — за момент той замълча. — Както и да е, за първи път чуваме нещо за Александра, от както нейната баба — майката на Селина — напусна града заедно с нея. Много се радвам, че се върнахте отново в Пърсел.

— Благодаря, но… — Алекс отвори куфарчето си и извади един илик. — Не се връщам тук за постоянно, господин Минтън. Всъщност, дойдох по работа — каза тя и подаде плика на прокурора, който го погледна, учудено.

— По работа? Когато Грег ми се обади и ме попита дали бих помогнал на един негов помощник, той ми спомена за преразглеждане на някакво дело…

— Всичко е тук — каза Алекс, кимвайки с глава към плика. — Предполагам, че внимателно ще прегледате съдържанието и подробно ще се запознаете с него. Грег Харпър моли за пълно сътрудничество и помощ от страна на вашия офис и местните законодателни органи, господин Честейн. Той ме увери, че ще се съобразите с продължителността на моето разследване.

Тя затвори коженото си куфарче с рязко щракване — знак, че се кани да тръгва.

— Разследване?

Областният прокурор Честейн се изправи на крака. Семейство Минтън също станаха.

— Да не работите за комисията по надбягванията? — попита Енгъс. — Казаха ни, че ще бъдем проучени внимателно, преди да получим разрешително за хазарт, но аз мислех, че вече са ни одобрили.

— Смятах, че всичко с уредено, с изключение на формалностите — добави Джуниър.

— Доколкото знам, е така — каза им Алекс. — Моето разследване няма нищо общо с комисията по конните надбягвания, нито пък с получаването на разрешително за хазарт.

Възцари се мълчание и тъй като тя не продължи, Честейн попита:

— Тогава с какво е свързано това разследване, госпожице Гейдър?

— Подновявам дело за убийство отпреди двадесет и пет години. Грег Харпър моли за вашата помощ, господин Честейн, тъй като престъплението е било извършено в Пърсел.

Погледна Енгъс право в очите, след това Джуниър. Накрая се загледа в шапката на Рийд Ламбърт.

— Възнамерявам да разбера кой от вас е убил майка ми.

Глава II

Алекс съблече сакото на костюма и го захвърли на леглото в стаята си в мотела. Цялата беше потънала в пот и коленете й трепереха. Повдигаше й се. Сцената в офиса на областния прокурор я беше развълнувала повече, отколкото бе допускала.