Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 34

Реши да действа предпазливо.

Енгъс влезе в просторната стая и стисна сърдечно ръката й.

— Радвам се, че Джуниър с успял да ви намери и убеди да дойдете тук — каза той, като й помогна да си свали палтото и го подаде на сина си. — Ще го закачиш ли, ако обичаш?

Огледа я одобрително и допълни:

— Не бях сигурен дали ще приемете нашата покана и как ще я разтълкувате. Радвам се, че сте тук.

— Аз също се радвам.

— Е — потри ръце, — какво ще пиете?

— Бяло вино, моля — каза тя.

Сините му очи я гледаха приятелски, но Алекс забеляза, че е неспокоен. Явно той също усети нейната несигурност, която й беше трудно да прикрие.

— Бяло вино, така ли? Не мога да го понасям. Предпочитам бира, но съпругата ми пие бяло вино. Тя ще слезе след малко. Седнете там, Александра.

— Обича да я наричат Алекс, татко — обади се Джуниър и се доближи до бара, за да си налее уиски със сода.

— Алекс? — Енгъс й подаде чаша вино. — Признавам, че това име подхожда на жена — следовател.

— Защо ме поканихте тук?

Той се смути от директния й въпрос, но отговори любезно:

— Няма нужда да бъдем врагове. Искам да ви опозная по-добре.

— Точно затова дойдох, господин Минтън.

— Енгъс. Наричайте ме Енгъс — каза той, като я проучваше. — Защо станахте следовател?

— За да мога да разследвам убийството на майка си. Отговорът дойде съвсем спонтанно и изненада не само семейство Минтън, но и самата Алекс. Никога преди това не беше формулирала своята цел по такъв начин. Мърл Греъм й беше вдъхнала решителност още от малка.

Това признание й напомни, че тя беше главният заподозрян. Баба Греъм й беше казала, че тя е причина за смъртта на майка си и докато не докажеше обратното, това обвинение щеше да тежи на съвестта й до края на живота. Беше дошла в Пърсел, за да се освободи от тази вина.

— Вие май не се церемоните много-много, млада госпожице — отбеляза бащата. — Това ми харесва. Предпазливите действия са само губене на време.

— И аз мисля така — отговори Алекс, спомняйки си определения й от Грег Харпър фатален срок.

— Имате ли съпруг? Деца? — попита Енгъс небрежно.

— Не.

— Защо така?

— Татко! — намеси се Джуниър, притеснен от нетактичността му.

На Алекс й беше забавно. Не се обиди.

— Наистина нямам нищо против, Джуниър. Това е най-обикновен въпрос.

— Можете ли да отговорите? — Енгъс отпи от чашата си.

— Нямам нито време, нито склонност към тези неща.

— Ние тук имаме твърде много време, но недостатъчно склонност — измърмори той неопределено и хвърли смразяващ поглед към Джуниър.

— Баща ми намеква за моите провалени бракове — обясни Джуниър на гостенката.

— Бракове? Колко?

— Три — призна той.

— И нито един внук, който да напомня за тях — измърмори баща му.

— Както обикновено, Енгъс, обноските ти в компания са отчайващи.

Тримата се обърнаха едновременно. Една жена стоеше на отворената врата. Алекс си беше изградила представа за това как може да изглежда съпругата на Енгъс — едра, силна и агресивна жена, която прекарва по-голямата част от времето си с камшик в ръка.

Госпожа Минтън беше пълна противоположност на тази представа. Фигурата й беше грациозна, лицето имаше изискани черти. Цветът на посивялата руса коса, окръжаваща лицето й, наподобяваше цвета на двойния наниз от перли, който носеше на врата си. Беше облечена с бледоморава вълнена рокля, която падаше свободно по стройното й тяло, докато вървеше. Тя влезе в стаята и седна на един стол близо до Алекс.