Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 220

— Аз не съм я убил — заяви Енгъс. — Както казах и на Алекс, дадох й ключовете на една от моите коли и й казах да се прибере сама вкъщи. За последен път я видях, когато излезе през външната врата.

— Бях разстроен от това, че отхвърли предложението ми — каза Джуниър. — Излязох и се напих. Не си спомням къде съм бил, нито с кого. Но мисля, че бих си спомнил, ако съм убил Селина.

— Аз си тръгнах, когато сервираха десерта — обади се на свой ред и Рийд. — Прекарах нощта с Нора Гейл. Отидох в конюшнята около шест сутринта. Тогава я намерих убита.

Енгъс поклати глава объркан.

— Тогава всичко, което казахме на Алекс, е вярно!

— Алекс? — възкликна Рийд. — Не ми ли казахте, че е била тук?

— Татко говореше с нея, когато влязох.

— Къде е сега?

— Седеше точно там — каза Енгъс и посочи празното място на канапето. — Не видях нищо повече, след като Джуниър се нахвърли върху мен и ме повали на пода.

— Ще престанете ли най-после с глупостите си и ще ми кажете ли къде отиде Алекс?

— Успокой се, Рийд. Трябва да е някъде тук.

— Не я видях, когато дойдох.

Той се втурна към коридора.

— Беше тук само преди няколко минути — каза Джуниър. — Защо се тревожиш толкова за…

— Не разбираш ли? — попита Рийд през рамо. — Ако никой от нас не е убил Селина, значи убиецът е вече по петите й.

— Господи, как не се сетих за това!…

— Прав си, Рийд.

— Да тръгваме!

Тримата мъже хукнаха към външната врата. Когато слизаха по стълбите, Стейси Уолис тъкмо паркираше колата си пред къщата.

— Джуниър, Енгъс, Рийд, радвам се, че ви намерих всички заедно. Става въпрос за Алекс.

Рийд караше джипа като луд. На кръстовището, където се сливаше пътя с магистралата, забеляза помощниците си и им даде знак да го следват с патрулната кола.

В движение ги попита:

— Да сте виждали моя блейзър? Алекс Гейдър трябва да е била в него.

— Да, Рийд. Видяхме го. Тръгна към твоята къща.

— Благодаря много — отговори той и извика на спътниците си. — Дръжте се здраво.

Направи остър завой и пое към дома си.

— Какво става? — попита Стейси. Рийд караше толкова бързо, че трябваше да се хване някъде, ако й е мил животът. Никога не й се беше случвало подобно нещо.

Опитът й да задържи Минтън, Джуниър и Рийд беше неуспешен. В бързината бяха набутали и нея в джипа. Казаха й, че ако иска да говори с тях, трябва да тръгне веднага. Стейси седна на задната седалка с Джуниър, а Енгъс седна отпред до Рийд.

— Алекс може би е в опасност! — изкрещя Джуниър в ухото й, за да е сигурен, че го е чула.

— Опасност?

— Това е дълга история.

— Ходих до мотела! — извика Стейси. — На рецепцията ми казаха, че може би е във фермата.

— Толкова ли е важно да я видиш? — попита Рийд през рамо.

— Не успях да й кажа всичко снощи. Тя не е държала пистолета, нито е дръпнала спусъка, но е виновна за смъртта на баща ми.

Джуниър я прегърна през рамо, притегли я близо до себе си и я целуна по челото.

— Стейси, остави това. Баща ти не се е самоубил заради Алекс.

— Не е само това — каза Стейси смутено. — Разследването й стана причина да възникнат някои въпроси относно… добре, за това, че сме се оженили съвсем скоро след смъртта на Селина. Хората мислят… знаете колко са ограничени и подозрителни. Отново започнаха да говорят за това. — Тя го погледна умолително. — Джуниър, защо се ожени за мен?