Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 222

— Затова сте търсела подходяща възможност да я убиете?

— Тя сама ми предостави тази възможност. Джуниър излезе разстроен от къщи. След това Енгъс се направи на глупак пред нея.

— Вие сте подслушвала разговора им?

— Да.

— И сте изпитала ревност?

— Ревност? — изсумтя тя презрително. — Боже мой, не. Енгъс винаги е имал и други жени още от самото начало, след като се оженихме. Нямах нищо против да има и Селина, още повече че той щеше да я отпрати извън града и тя щеше да бъде далеч от Джуниър. Но онази глупачка му се присмя — изсмя се в лицето на мъжа ми, след като той се беше изповядал пред нея!

Очите й присвяткаха яростно и дишането й се ускори. Гласът й трепереше. Алекс разбра, че щом веднъж е решила да направи нещо, никой не може да й попречи. Все още правеше опити да подбира думите си, когато усети полъх на дим.

Погледна към коридора към гърба на Сара Джоу. Той се изпълваше с дим. Пламъците бяха обхванали стените на всекидневната.

— Госпожо Минтън — каза Алекс с треперещ глас, — искам да поговоря с вас за това, но…

— Не мърдай от мястото си! — заповяда й Сара Джоу, като размаха ножа във въздуха. Алекс отстъпи нерешително назад. — Ти дойде тук и започна да създаваш неприятности, точно като нея. Предпочете Рийд пред Джуниър. Искаш отново да разбиеш сърцето му. Енгъс е разстроен от смъртта на съдията Уолис и ти си виновна за това. Защото той смята, че едно от момчетата я е убило.

Тя се усмихна лукаво.

— Знаех, че това ще си помисли. Знаех също, че момчетата няма да си задават въпроси. Зависех от лоялността им един към друг. Това беше съвършено престъпление, Енгъс, мислейки, че защитава момчетата, сключи сделка със съдията. Не ми беше приятно, че Джуниър трябва да се ожени толкова млад, но се радвах, че не беше Селина, а Стейси.

Димът ставаше все по-гъст и се извиваше над главата на Сара Джоу, а тя се преструваше, че не го забелязва.

— Започна да задаваш прекалено много въпроси — продължи с кисела физиономия. — Опитах се да те сплаша с онова писмо. Направих така, че да изглежда сякаш е от смахнатия Пламит, но аз го изпратих — каза самодоволно.

Алекс използва случая, за да се придвижи напред.

— Ти не се уплаши, затова те избутах от пътя с един от камионите на компанията. Съдията Уолис вероятно би бил жив и сделката между него и Енгъс би останала в тайна, ако беше умряла при катастрофата — изсъска тя и наистина изглеждаше разочарована. — Но след днешния случай аз няма да…

Алекс пристъпи напред и я хвана за китката. Беше по-силна, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Успя да задържи ножа. Алекс я стисна и изви ръката й назад, отклонявайки насочените към тялото й удари.

— Няма да ти позволя да унищожиш семейството ми! — изпищя Сара Джоу и като се отскубна, пак посегна с ножа към Алекс.

Двете жени се вкопчиха здраво. Паднаха на колене. Алекс се опита да хване ръката с ножа, но димът ставаше все по-плътен, така че не можеше да вижда добре. Очите й се насълзиха. Започна да се задушава. Сара Джоу я притисна до стената.