Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 219

Първото нещо, което й дойде наум, беше да сподели това чувство на свобода с Рийд. Паркира колата пред къщата му, слезе и прекоси верандата. Отначало се поколеба, но в следващия миг тихо почука на вратата. След няколко секунди я отвори и влезе вътре.

— Рийд?

Къщата беше мрачна и празна.

Тръгна към спалнята и отново го извика, но беше ясно, че го няма. Когато се обърна, забеляза дамската си чанта, останала на нощното шкафче. Провери дали не е забравила друго в банята, прибра си нещата и затвори чантата.

Изведнъж й се стори, че чува познат шум от скърцане на външната врата. Спря и се ослуша.

— Рийд?

Звукът не се повтори.

Спомняйки си за предишната нощ, прекарана с Рийд, тя гальовно докосна вещите му на нощното шкафче — чифт слънчеви очила, един гребен, който рядко използваше, и един колан с герба на щата върху токата. Сърцето й се изпълни с нежност. Когато се обърна, застина на мястото си.

На вратата на спалнята стоеше жена и държеше нож в ръката си.

Глава XLVI

— Какво става тук, по дяволите? Рийд сграбчи Джуниър за яката и го отстрани от Енгъс, който лежеше прострян на пода. По брадата му се стичаше кръв, устата му беше разцепена. Колкото и странно да му се стори, възрастният мъж се смееше.

— Откъде си се научил да се биеш така, момчето ми, и защо не го правиш по-често? — каза той, седна и подаде ръка на Рийд. — Помогни ми.

Рийд изгледа укорително Джуниър и помогна на баща му да стане.

— Някой ще ми каже ли за какво е всичко това? — попита Рийд.

Когато джипът пристигна пред дома му, той се отправи с бясна скорост към фермата. Лууп го посрещна разтревожена на вратата и му каза, че господин Минтън и Джуниър се бият.

Рийд се втурна към работния кабинет на Енгъс и намери двамата мъже да се търкалят по пода. Джуниър удряше баща си с всичка сила по главата.

— Той е искал Селина за себе си! — заяви Джуниър разгневен. — Чух го да казва това на Алекс. Искал е Селина да стане негова любовница. Когато му с отказала, я е убил.

Енгъс спокойно попиваше кръвта по брадичката си с една носна кърпичка.

— Наистина ли му вярваш? Мислиш ли, че бих се отказал от всичко — майка ти, теб, всичко тук — заради тази малка уличница?

— Чух те да казваш на Алекс, че си я желал!

— Така беше, но само като мъж. Аз не я обичах. Не ми харесваше начина, по който застана между теб и Рийд. Ще ти кажа едно нещо — със сигурност не бих рискувал всичко в живота си, като я убия. Искаше ми се да го направя, когато се присмя на предложението ми, но не съм я убил — той отправи поглед към двамата мъже в стаята. — Един от вас двамата ми спести това унижение.

Тримата се спогледаха неловко. След двадесет и пет години критичният момент беше дошъл. Досега никой не бе имал смелостта да постави този въпрос. Истината би била доста болезнена, затова предпочитаха убиецът да остане неизвестен.

Настъпи пълна тишина. Никой не признаваше, че е убил Селина.