Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 218

След няколко секунди поклати глава и продължи:

— Това не ми пречеше да я желая. Желаех я повече от всякога. Оправдавах се с това, че тя не заслужава нещо по-добро от един възрастен, развратен мъж като мен — пое си дълбоко дъх. — Както и да е, аз направих признание пред нея.

— Казахте й… че я желаете?

— Не направо. Предложих й да я настаня в една къща в града, някъде наблизо. Казах й, че бих могъл да плащам всички нейни разноски. Не трябваше да си помръдва и пръста, само от време на време да ме приема при себе си. Очаквах да вземе и теб, а и баба ти също, въпреки че се съмнявах дали Мърл Греъм някога би се съгласила на подобно нещо. Накратко — каза той в заключение, — помолих я да стане моя любовница.

— А тя какво ви отговори?

— Нищо. Само ме гледа в продължение на няколко минути и след това избухна в смях — очите му се впиха в Алекс и добави сурово. — А ти знаеш колко много мразя да ми се присмиват.

— Ах ти, стар мръснико!

Двамата стреснато се обърнаха. Джуниър стоеше на вратата с лице, изпълнено с ярост. Застрашително насочи показалеца си към баща си.

— Ти не ми разреши да се оженя за нея, защото си искал да бъде твоя! Убил си я, защото е отхвърлила жалкото ти предложение! Негодник такъв! Затова си я убил!

Пътят изглеждаше по-натоварен от обикновено. Или просто така й се струваше, защото очите й бяха премрежени от сълзи. Едва успяваше да държи блейзъра на пътя. Връщаше се обратно в дома на Рийд.

Когато Джуниър се нахвърли върху Енгъс и започна да го удря с юмруци, тя избяга от стаята. Не можеше да понесе тази гледка. Разследването й беше станало причина син да се опълчи срещу баща си, приятел срещу приятеля си, и тя не можеше да издържа повече. Беше избягала.

Всички те бяха прави. Опитваха се да я предупредят, но тя отказа да ги послуша. Водена от чувството за вина, твърдоглава и смела, навлезе в забранена територия и наруши нейната неприкосновеност. Предизвика гнева на злите сили. Въпреки забраната от прокуратурата продължи разследването си.

Трябва да е била умопобъркана, за да смята, че Селина е била героиня, която е загинала в разцвета на своята младост, вдовица с новородено дете в скута си, попаднала в жесток свят. Оказа се, че е била хитра, егоистична и дори жестока към хората, които са я обичали.

Мърл я беше накарала да повярва, че тя е виновна за смъртта на майка си. Внушаваше й това с всеки жест, дума или постъпка.

Добре, Мърл не е била права. Селина сама си е била виновна, за да я убият. С това заключение Алекс се освободи от чувството за вина, което й тежеше. Тя беше свободна! Наистина вече не я интересуваше кой е убил майка й. Не е било заради нея.