Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 217

— Да — той издърпа ботуша си, за да не притиска болния му пръст. — Не може да се каже, че съм изненадан. Разочарован — да, но не и изненадан.

Тя вдигна глава.

— Защо?

— Каквато майката, такава и дъщерята. Рийд никога не харесваше другите мъже, с които ходеше Селина. Може би характерът му е такъв. Мисля, че така казват днес.

Сложи босия си крак на пода и се облегна назад на канапето.

— Има ли нещо между вас двамата?

— Мисля, че да.

— Значи се обичате?

— Да.

Той я погледна разтревожен.

— Искам да ви предупредя като баща, Алекс. Не е лесно да се обича мъж като Рийд. Той има труден характер и не всеки може да го приеме такъв, какъвто е. Колкото повече остарява, толкова по-хаплив става. Главно затова, че майка му го остави, още когато беше бебе.

— Затова ли не е могъл да прости на Селина, че се е забъркала с Ал Гейдър и е забременяла с мен?

— Така мисля. Той се опита да не го показва пред хората и криеше чувствата си, но беше съкрушен. Нямаше нищо против вас, но не можеше да прости на майка ви, че го е измамила.

— Какво ще кажете за Джуниър?

— Джуниър не можеше да й прости, че обича Рийд повече от него.

— Но никои от тях не я е убил — каза тя и го погледна право в очите. — Вие сте я убил, нали?

Той стана и се приближи до прозореца. Погледна навън и видя всичко, което беше градил през целия си живот и което всеки миг можеше да загуби. В продължение на няколко минути в стаята цареше пълна тишина. Накрая Енгъс каза:

— Не съм я убил аз.

След това бавно се обърна и добави:

— Но исках да я убия.

— Защо?

— Майка ви хитруваше, Алекс. Това й харесваше. Когато я видях за първи път, тя беше малко момиченце. Всичко щеше да бъде наред, ако си беше останала такава. Но тя порасна и разбра, че има власт над тези две момчета. Сексуална власт. И започна да използва това, като постоянно ги разиграваше.

Сърцето на Алекс започна да бие по-силно. Едва дишаше. Сякаш гледаше филм на ужасите и чакаше чудовището да се появи зад гърба й. Искаше й се да види цялата картина, но все не успяваше. Вероятно беше ужасна.

— Знаех, че един ден това ще се случи — продължи Енгъс, — но не можах да направя нищо, за да го спра. Тя ги изправи един срещу друг.

Алекс си спомни думите на Нора Гейл: „Изкушението беше прекалено голямо.“

— Колкото по-големи ставаха, толкова по-лошо. Здравото приятелство между момчетата беше като лъскава ябълка. Селина прояждаше кората подобно на червей. Не я обичах — той се върна на канапето и седна. — Но я желаех.

Когато Алекс се убеди, че ушите й не я лъжат, тя си пое дълбоко дъх и изрече:

— Моля?

Енгъс се усмихна лукаво.

— Не забравяйте, че това беше преди двадесет и пет години и бях по-слаб с около двадесет килограма. Нямах това — посочи шкембето си, — и не бях плешив. Можеше да се каже, че жените си падаха по мен.

— Не се съмнявам в думите ви, Енгъс, просто нямах представа…

— Никой друг не предполагаше това. То беше моята малка тайна. Самата тя не знаеше… до вечерта, когато беше убита.

Алекс ахна невярващо. Чудовищната истина беше не само неприятна, но и отвратителна.

— Джуниър излезе и отиде да удави мъката си в алкохол. Селина дойде в тази стая. Седна точно тук, където седите вие сега, и заплака. Каза ми, че не знае какво да прави. Обичаше Рейд така, както никой друг мъж през живота си. Обичаше и Джуниър, но не достатъчно, за да се омъжи за него. Не знаеше как ще ви отгледа сама. Всеки път, когато ви погледнела, си спомняла за грешката, променила бъдещето й завинаги. Говори дълго и очакваше съчувствие от мен, но всичко, което виждах в нея, беше една малка егоистична негодница. Мислеше само за себе си. Не я интересуваше, че наранява другите хора, нито че си играе с техните съдби. Интересуваше се само от себе си.