Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 215

— Някой хора биха помислили, че каквото става тук — той посочи към всекидневната, — би могло да заличи миналото.

— Затова ли допусна това да стане, защото се надяваше да простя и да забравя?

Той отдръпна ръката си от нейната.

— Доставя ти огромно удоволствие да ме изтезаваш, прав ли съм?

— Не, опитвам се да те провокирам. Искам да разбереш защо не мога да се откажа, когато съм толкова близо до истината.

— Не те разбирам.

— Тогава просто ми помогни!

— Как? Като вдигна ръка срещу моя настойник или срещу най-добрия си приятел?

— Преди малко не се държа с Джуниър като с най-добрия си приятел.

— Гордостта ми беше наранена, а и изпитах ревност.

— Той също е изпитал ревност през нощта, когато е била убита Селина. Тя е наранила гордостта му. Отхвърлила е предложението му за женитба, защото все още те е обичала. Това могло ли е да го накара да я убие?

— Помисли добре върху това, което казваш, Алекс — раздразни се той. — Ако Джуниър се е ядосал от отказа й, имал ли е подръка скалпел, за да я прободе? И наистина ли смяташ, че колкото и да е бил ядосан, би могъл да убие, когото и да е?

— Тогава е бил Енгъс — промълви тихо тя.

— Не знам.

Рийд стана от стола и започна нервно да се разхожда из стаята. Това беше позната хипотеза.

— Енгъс беше против Джуниър да се ожени за Селина.

— Енгъс е по-непостоянен и от Джуниър — каза тя повече на себе си. — Виждала съм го ядосан. Предполагам, че когато е сърдит, той е в състояние да убие човек, и със сигурност е предприел отчаяни мерки за по-бързо приключване на делото, преди да бъде заподозрян в убийство.

— Къде отиваш? — попита Рийд, когато тя стана от стола си и тръгна към спалнята.

— Трябва да говоря с него.

— Алекс! — извика той и я последва. Натисна силно дръжката на вратата, но Алекс беше заключила отвътре.

— Не искам да ходиш там! — провикна се Рийд.

— Трябва — тя отвори вратата. Беше напълно облечена. — Мога ли да взема блейзъра?

Той я погледна умолително.

— Ще разбиеш живота на всички ни. Помисли ли за това?

— Да. И всеки път, когато усетя угризения на съвестта, си припомням за самотното и нерадостно детство, което прекарах, докато той е трупал богатства — затвори очи и събра сили. — Не искам да унищожавам Енгъс. Просто си върша работата. Правя това, което трябва. И то ми харесва. Ако обстоятелствата бяха по-различни, бих се привързала към него. Но те са такива, каквито са, и аз не мога да ги променя. Когато човек сгреши, трябва да бъде наказан.

— Добре — той я притегли близо до себе си. — Какво е наказанието за следовател, който спи със заподозрян?

— Ти си вече извън подозрение.

— Не знаеше това снощи.

Ядосана, тя се освободи от него и побягна навън, като пътьом взе ключовете на колата от масата, където беше видяла да ги оставя Рийд предишната вечер.

Той веднага се обади в офиса си. Без встъпление изрева:

— Веднага изпратете една кола пред дома ми!

— Всички тръгнаха, шерифе. Само джипът е тук.

— Ще свърши работа. Докарайте ми го.

Глава XLV

Стейси Уолис Минтън изненада приятелите и познатите си, събрали се у тях, когато се появи облечена официално във всекидневната, без сълзи на очите и със спокойно лице. Присъстващите говореха тихо от уважение към мъката й. Смятаха, че й е необходима малка почивка, за да се подготви за изпитанието, което й предстоеше.