Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 17

Още преди тя да му отговори, отвори вратата на кафене „В & В“. Камбанката, поставена над вратата, извести тяхното влизане. Всички маси с червени пластмасови плотове и олющени хромирани крака бяха пълни. Рийд я поведе към едно свободно сепаре в ъгъла.

Поздравяваха го всякакви хора, облечени в най-различни облекла. Всички, с изключение на жените носеха ботуши. Алекс разпозна Имоджийн, секретарката на Нат Честейн. Когато преминаха покрай нейната маса, тя се наведе и започна оживено да обяснява на съседките си коя с Алекс. В заведението настъпи тишина и мълвата тръгна от маса на маса.

Без съмнение този микросвят на Пърсел се събираше всяка сутрин тук в това кафене. В центъра на вниманието им бяха обикновено местните новини, но сега всички бяха заети с разговори около връщането на дъщерята на Селина в града.

Алекс се чувстваше като гръмоотвод, неудържимо привличащ електрическите заряди. Усещаше, че не всички погледи бяха дружелюбни.

Чуваше се стара песен на Кристъл Гейл, която се конкурираше с едно предаване за мъжката импотентност, излъчвано от черно-бял телевизор с размит образ, инсталиран в по-тъмния ъгъл. В дискусията участваха трима мъже, доста груби на външен вид. Масовата пропаганда против тютюнопушенето не беше достигнала до Пърсел и в кафенето беше ужасно задимено. Преобладаваше миризма на пържен бекон.

Една сервитьорка с яркочервени къси панталонки и светлозлатиста атлазена блузка се приближи до тях с две чаши кафе и чиния пресни, току-що изпържени понички.

— Добро утро, Рийд — каза тя и му намигна, преди да тръгне бавно към кухнята, където готвачът ловко чупеше яйца в тигана с увиснала между устните му цигара.

— Вземете си.

Алекс се възползва от предложението. Поничките бяха още топли и захарната глазура се разтопи в устата й.

— Специално за вас ли беше предназначено? Това вашата маса ли с? Сигурно имате постоянна поръчка?

— Името на собственика е Пийт — каза той, сочейки към готвача. — Едно време всяка сутрин на път за училище ми даваше закуска.

— Много щедро от негова страна.

— Не го правеше от милосърдие — отвърна рязко. — След училище помагах в чистенето.

Неволно бе улучила болното му място. Детството му беше преминало без майка. Сега обаче не беше време да разпитва повече. Почти всички бяха вперили очи в тях.

Той лакомо лапна две понички и ги преглътна с кафе, без да губи време в излишни движения. Ядеше така, сякаш до следващото хранене щеше да мине цяла вечност.

— Доста оживено място — отбеляза тя, като несъзнателно облиза пръстите си от глазурата.

— Да, по-възрастните като мен отстъпиха заведенията за бърза закуска на новодошлите и тийнейджърите. Ако не можеш да намериш някого, когото търсиш, никъде другаде, то той обикновено е в „В & В“. Енгъс вероятно също ще дойде. Управлението на предприятията Минтън е само през един блок от площада и той върти голяма част от бизнеса си точно тук, в това кафене.

— Кажете ми нещо за семейство Минтън.

Той посегна към последната поничка в чинията, тъй като Алекс явно нямаше да я вземе.