Читать «Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни» онлайн - страница 16

Рязко вдигна глава. Постепенно учудването му се смени с безразличие.

— Какво говорите, мистър Кадуолитър-Ериксън! — явно беше решил да зареже формалностите. — Трябва да имате стабилен доход — това е единственото, което можете да направите.

— Ако ми дадете добра цена, няма да е много просто.

— Да, предполагам. Аз, разбира се, мога да ви дам и по-малко пари…

Ново изщракване.

— … Или, ако изключим тази възможност, може да си размърдате мозъка за да ги легализирате.

— Сигурем съм, че неведнъж сте увеличавали доходите си. Също така съм сигурен, че сега всичко е о’кей. Но е минало известно време, докато… ммм… преуспеете.

Арти Хоук кимна. Не искаше да хитрува. Затова каза:

— Подозирам, че сте попаднали на Мод. Мисля, че ще е уместно да ви поднеса поздравленията си, както и съболезнованията. Старая се винаги да върша това, което е уместно.

— Мсиля, че умеете да се грижите за собствената си безопасност. Забелязах, че се държите странно и не общувате с останалите гости.

— Тук сигурно има два приема — отбеляза Арти. — Иначе къде, според вас, изчезва Алексис всеки пет минути?

Намръщих се.

— Ей оня светъл процеп в камъните — той посочи надолу — всъщност многоцветна лампа на нашия таван. Алексис тихо слиза там, където има разкошна зала в източен стил…

— … с отделен списък за гости?

— Реджина фигурира в двата списъка. Аз също. Адаша, Една, Луис, Ани…

— Трябва ли да знам всичко това?

— Пристигнахте с човек, който има достъп до двете места. Просто помислих…

Май прекалих. Но какво пък — хора като мен бързо научават урока — щом се правиш на важна птица, трябва да си уверен, че имаш право да прекаляваш.

— Мистър Хоук, не бихте ли желали да ги получите — посочих портфейла — в замяна на някаква информация?

— Искате да ви кажа как да се измъкнете от лапите на Мод? — той ми намигна. — Би било глупаво от моя страна да ви кажа, дори да мога. Освен това винаги можете да разчитате на наследството си. — Посочи се в гърдите. — Повярвайте, млади човече, Арти Хоук никога не е имал наследство или нещо подобно. По-добре да видим вие какво имате.

Отново отворих портфейла.

Известно време Арти просто гледаше. След това все няколко парчета, претегли ги на ръка и ги остави обратно.

— Какво решихте относно информацията?

— Няма да чуете нищо от мен — усмихна се той. — Защо да ви просвещавам?

Да-а. Н атози свят преуспелите крадци са малко. Жаждата за кражба е влечение към абсурда и безвкусицата. (Необходимо е поетично и сценично дарование, а също и малко отрицателно обаяние…) И въпреки всичко тази жажда е подобна на стремежа към ред, власт и любов.

— Е, щом не желаете…

Някъде отгое се чу слабо жужене.

Арти нежно ме погледна и пъхна ръка под сакото си. Извади куп кредити, опасани с яркочервена лента в пачки по сете хиляди. Извади от купа една, две, три, четири…

— Ще успеете ли да скриете толкова крупна сума на сигурно място?

— Защо, според вас, Мод се е заела точно с мен?

Пет, шест.

— Отлично — казах аз.

— Ще ми дадете ли и портфейла?

— Поискайте от Алексис някакъв плик. Ако искате, ще ви ги изпратя…

— Дайте ги!