Читать «Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни» онлайн - страница 18

Въздъхнах и окончателно се освободих от маската на Клемънт.

— Полицията ли дойде? — въпросът беше колкото банален, толкова и неуместен.

— Като че ли да — отвърнах аз. — Ако се съди по вида ви, сте разстроен не по-малко от Алексис.

Прибрах всички атрибути в портфейла и облякох старото сиво сако, принадлежащо на Хауърд Келвин Евингстън. Хауърд (както и Ханк) е риж, но не е толкова къдрав.

Когато махнах от главата си плешивото теме на Клемънт и си оправих косата, Арти учудено повдигна неповторимите си вежди.

— Както виждам, избавили сте се от онези вещи? — опитах се да насоча мислите му в друга посока.

— Вече се погрижиха за тях — рязко отвърна той. — На сигурно място са.

— Арти — казах аз с искрения баритон на Хауърд, вдъхващ увереност. — Сигурно заради моето безочливо съмнение реших, че всички тези ченгета от Регулярната служба са дошли за мен.

— Няма да имат нищо против, ако пипнат и мен.

Певецът се обади:

— Вашата охрана също е тук, нали, Арти?

— Е, и?

Младежът се наведе към мен. Сакото му се отвори, разкривайки изранените гърди.

— Ще успееш да се измъкнеш оттук само по един начин — ако Арти те вземе с него.

— Великолепна идея! — отбелязах аз. — Хоук, искате ли да ви върна две хиляди срещу тази услуга?

Предложението изобщо не го трогна.

— Нищо не искам от вас — той се обърна към съименника си. — Имам нужда от теб, момко. Не съм подготвен за посещението на Мод. Ако искаш да измъкна оттук приятелчето ти, ще трябва да направиш нещо за мен.

Певецът видимо се отпусна.

Стори ми се, че видях на лицето на Арти самодоволна усмивка, но след миг в очите му можеше да се прочете само силно безпокойство.

— Трябва на всяка цена да напълниш залата с хора. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Ясен ли съм?

Исках да попитам „Защо?“, но не го направих, и постъпих правилно. Тогава нямах никаква представа на какво е способна охраната на Арти Хоук. Исках да попитам „Как?“, но нямах време, защото асансьорът спря и вратите се отвориха.

— Хайде, момко, действай! — прошепна Арти. — Действай, иначе никой от нас няма да се измъкне. Никой!

И понятие нямах какво може да направи момчето, затова — Бог ми е свидетел! — направих крачка след него, но оня Хоук ме дръпна за ръката и просъска:

— Стой тука, идиот!

Направих крачка назад. Арти натискаше с гръб бутона за отваряне на вратата.

Хоук се хвърли в басейна с главата напред. Добра се до четириметровите решетки и се опита да се покатери върху една от тях.

— Тоя жив ще се опече! — прошепна Арти.

— А-ха — казах аз, но не мисля, че цинизма на междуметието ми стигна до съзнанието му.

Хоук застана до огромния мангал. После нещо се счупи, нещо се хлъзна, нещо падна… С оглушителен звук пламъкът се изсипа във водата.

Черна стрела със златисто острие — Хоук скочи.

Когато се включи сигналът „Тревога“, едва не отхапах собствената си буза. Към нас идваха четирима униформени. Някакви хора пресякоха залата в срещуположна посока. Като видя пламъците, една от жените пронизително изпищя. Въздъхнах с облекчение, защото реших, че килимът, стените и тавана са направени от огнеупорен материал. Но все още не можех да схвана същността на това, което става на някакви си двадесет метра от мен.