Читать «Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни» онлайн - страница 13

Алексис се осъзна най-бързо. Загрижено огледа гостите и включи бара, който с бучене се зае да произвежда лед. Слушателите идваха на себе си, но нямаше аплодисменти, а само тихи възторжени възгласи и размяна на впечатления. Реджина Аболафия поде разговор с Алексис. Опитах се да чуя за какво говорят, но чашата ми вече беше пълна.

— Благодаря — преместих портфейла в лявата си ръка и поех питието с дясната.

Когато сенаторът се отдалечи от Певците, те се хванаха за ръце, продължавайки да се гледат в очите, и седнаха.

Известно време стоях сам между дърветата и слушах музиката — туш на де Ласус в три канона, аранжиран за програмируеми аудиосистеми. Сетих се, че в последния брой на някакъв ежеседмичник имаше статия, според която това е единственият начин ад се избегне необходимостта от усвояване на неравноделните тактове. Поне още една седмица ще е модерно развлечение.

— Извинете…

Обърнах се. Пред мен стоеше Алексис. Ръцете му трепереха, сякаш чашата му липсваше. Явно беше развълнуван.

— … но ако се вярва на младият ви приятел, притежавате нещо, което би ме заинтересувало.

Тъкмо се канех да отворя портфейла, когато Спинъл ме спря.

— Не, не. Не е нужно. Засега не бива. По-добре изобщо да не ги виждам. Искам да ви предложа нещо. Аз, разбира се, се интересувам от вещите, които имате, ако наистина са такива, каквито Хоук ги описва. Но тази вечер имам гост, който може да прояви по-голямо любопитство.

Това звучеше доста странно.

— Зная, че звучи странно — съгласи се Алексис. — Мисля, че ще ви заинтересува неговата цена. Аз съм само колекционер и парите, които мога да ви предложа, съответстват на това за какво ще ги използвам — за беседи с подобни на мен колекционери. А като се има предвид… ммм… произходът им, ще трябва рязко да намаля кръга на събеседниците си.

Кимнах.

— А моят гост ще им намери много по-достойно приложение.

— Мога ли да попитам кой е този гост?

— Честно казано… Хоук ме предупреди за вашите… нескромни въпроси. Разбирам, че… впрочем — той се усмихна. — Въпреки всичко нескромността не е най-лошият компонент на горивото, движещо обществената машина, мистър Харви Кадуолитър-Ериксън.

Отново се усмихна — този път имаше вид на заговорник. Или на съдружник?

Никога не съм се казвал Харви Кадуолитър-Ериксън. От друга страна Хоук никога не е бил ненормален. Сетих се за волфрамовия магнат Кадуолитър-Ериксън от град Татис на Тритон. Хоук не беше просто умник. Пресата пишеше, че е великолепен, и това е самата истина.

— Предполагам, че като втора нескромност ще ми кажете името на тайнствения гост?

— Ами… Хоук е съгласен, че оня Хоук сигурно ще прояви любопитство към… — той посочи портфейла, — и той наистина се заинтересува.

Намръщих се. М Главата ми препускаха мисли, които така и не успях да формулирам ясно.

— Оня Хоук?

Алексис кимна.

Не мисля, че погледът ми е бил чак толкова страшен.

— Бъдете добър и изпратете нашият млад приятел при мен.

— С удоволствие — Спинъл направи церемониален поклон и се отдалечи.

След една минута, бодро крачещ по камъните, се приближи Хоук. Като видя, че не съм весел, спря.