Читать «Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни» онлайн - страница 11

— Аз се боря с тях — заяви Една. — И Хоук. И Луис, и Ани. Остава да ни се доверите — в гласът й проличаха властни нотки, достъпни само за Певците.

Смехът на Хоук разсече мрежата на разговора.

Обърнахме се.

Беше седнал с подвити крака до живия плет.

— Погледнете — сочеше Луис и Ани. Тя — слабичка и руса, той — мургав и много висок, бяха замрели със затворени очи, тръпнещи от вълнение (устните на Луис бяха полуотворени).

— Господи — прошепна някой, който не би било зле да си трае, — та те възнамеряват…

Аз гледах Хоук — твърде рядко се появява възможност да видиш слушащ Певец. Беше застанал в немислима поза, изразяваща абсолютно внимание — вените на врата му набъбнаха, сакото се отвори, откривайки две рани. Сигурно бях единственият, който гледаше към него. Една остави чашата и предварително се усмихна. Алексис се мотаеше до автоматичния бар (гордостта на аристократичните домове), трепна и изключи захранването. Бръмченето се прекрати и тишината стана абсолютна. Само вятърът (изкуствен или естествен — трудно е да се каже) премина праз листата с последен, лек и почти неуловим шепот: „Шшш“.

Възникна Глас. А след него, заедно с него — втори. Луис. Луис и Ани. Ани. Отново дует. Започна Песента.

Певците… Това са хора, които знаят същността на нещата и я показват на слепците, дори на твърде гордите особи, които не желаят да слушат. Умението да разбере и да разкаже това прави обикновеният смъртен Певец. Не мога да го обясня по-точно. Никой не може, в това съм сигурен.

Много отдавна в Рио осемдесет и шест годишният Ел Лосадо видял как се руши кварталът с небостъргачите, притичал на Авенида дел Сол и започнал да импровизира в стихове (което не е толкова трудно в богатия на рими португалски език), сълзите се леели по прашните бузи, а гласът въобще не бил в хармония с палмите, зеленеещи се по улицата. Неколкостотин човека спрели да послушат, после още сто, и още сто. След това разказали чутото на други неколкостотин. Три часа по-късно на мястото на катастрофата се явили хиляди, носещи одеала, храна, пари и лопати. Дошли с готовност и способни да се обединят. Нито един обемен репортаж за трагедията не оказал подобно въздействие. Прието е Ел Лосадо да се счита за първия Певец. Вторият била жена на име Мириам, родена в затворените куполи на град Лакс на Япет. Тридесет години тя не се уморила да възпява красотата на пръстените на Сатурн — колонистите не могат да ги гледат с невъоръжено око заради ултравиолетовите лъчи. Но Мириам, с нейните необикновени катаракти, всяка сутрин отивала в покрайнините на града, гледала и се връщала, за да разкаже. Всичко това едва ли би имало някакво значение, ако в дните, когато тя не пеела, не падал курса на акциите на фондовата борса в Локс и не се увеличавала престъпността, свързана с насилие. Никой не успял да обясни защо става така. Затова я провъзгласили аз Певица.

Но защо са се появили Певците?

Някои застъпват мнението, че това е стихийна реакция срещу средствата за информация, завладели нашия живот.Като разпространяват информацията по всички планети и спътници, холограмовизията и радиото отчуждават човека от личният му опит. Колко хора вече ходят на стадиона и на митинги със слушалки, за да са сигурни в това, което виждат! Първите Певци били провъзгласявани за такива от обществото. После настъпил период, в който всеки е можел да каже, че е Певец. Хората или ги признавали, или ги отхвърляли. По времето, когато ме изпратиха във фермата (където нямаха нужда от мен), в повечето градове бе въведена неофициална квота. Ако се появи вакантно място, то се попълваше от човек, избран от останалите Певци. Разбира се, необходим е поетичен и сценичен талант, но главното е онази Божия искра, която излиза при удара на чука на гения върху наковалнята на славата, където веднага попада Певецът.