Читать «Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни» онлайн - страница 12

Що се отнася до Хоук, той още петнадесетгодишен направи впечатление с необикновените си стихове. Декламираше ги в университетите, но широка популярност не беше добил и затова, когато се срещнахме в Сентръл парк, беше безкрайно учуден от факта, че съм чувал за него (прекарах тридесет чудесни дни като гост на града, а в библиотеката можеш да намериш доста интересни неща). Първата ни среща се състоя няколко седмици, след като беше навършил шестнадесет. Оставаха четири дни до официалното му провъзгласяване за Певец, но вече му бяха съобщили новината. Седяхме на брега на езерото чак до разсъмване и обсъждахме отговорността, която поема. Две години по-късно той си остава най-младия Певец на шестте населени планети и спътници. За един Певец не е задължително да е поет, но повечето от тях са или поети, или актьори. Но сред тях има един докер, двама професори, една наследница на милионите на „Силитакс“ ("Използвайте канцеларските стоки на „Силитакс!“) и поне двама типа с толкова съмнителна репутация, че дори неизпускащата сензации Рекламна Машина не пуска сведения за тях по-далеч от първия редактор. Независимо от произхода си, тези толкова различни живи легенди пееха за любовта, за смъртта, за годишните времена, за краха на илюзиите, за правителствата и охраната им. Пееха пред многомилионни тълпи и пред малки групи, и пред самотен работник, пътуващ към дома си с метрото, и в тъмни пресечки, и в разкошните вагони на крайградските композиции, и покривите на Дванадесетте кули, където Алексис Спинъл тази вечер даваше прием в чест на сенатор Аболафия. Обаче законът забранява да се възпроизвеждат Песните на Певците посредством технически средства, включително и текстовете. Аз чета законите така, както го правят само хора с моята професия. Затова вместо песента на Луис и Ани ви предлагам това (според мен — безсмислено) обяснение.

Песента спря внезапно. Певците отвориха очи. Лицата им изразяваха или объркване, или презрение.

Хоук още не се бе съвзел. На устните му сияеше слаба, поразително беззащитна усмивка, предизвикана от възторга. А аз… не бива да говоря, без да съм се видял отстрани, но имах усещането, че съм опустошен, успокоен и тъжен. Луис и Ани пееха просто… неподражаемо.