Читать «Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни» онлайн - страница 10

Малко настрана — но съвсем не и незабележима седеше… не, не мога да я нарека жена. Сенатор Аболафия, най-вероятният кандидат за президент, идеолог на „Новите националисти“. Скръстила ръце на гърдите, тя внимателно слушаше Една, която напълно бе сломила съпротивата на спорещите и само един прекалено самоуверен юноша с подпухнали клепачи (сигурно скоро си е сложил бифокални лещи) се опитваше да вмъква реплики в тържествения монолог на Певицата.

— Но, мисис Сайлъм…

— Трябва да ви напомня, мисис Сайлъм…

— Мисис Сайлъм, и аз се интересувам от статистика и…

Но явно не му стигаха силите, за да я отклони от пътя.

— Длъжни сте да признаете — руладите на меда в гласа й ставаха все по-явни и тишината наоколо се сгъстяваше като утихнало море между два порива на шквала, — че абсолютното познание обезсмисля статистиката. Теорията на вероятностите всъщност е математическо описание на вашето невежество, а не на съмнителните ви знания.

Докато се опитвах да съпоставя чутия парадокс с лекцията, която ми прочете Мод, Една вдигна глава.

— О, Хоук!

Гостите се обърнаха.

— Колко се радвам! Луис, Ани!

Извиканите се приближиха. Все още бяха млади и стройни. Той — мургав, тя — бледа, хармониращи един с друг, различни, но и еднакви — както се получава след седем-осем години щастлив брак. Лицата им навяваха спомени — прозрачни реки, гъста гора, ясна тиха утрин. Нали точно така си представяте Певците? Те бяха съпрузи, направиха ги Певци заедно, в навечерието на сватбата им.

— Въпреки всичко дойде! — Една стана, разтвори ръце и извика: — Хоук, хората спорят за неща, които не са им ясни. Но ти си на моя страна, нали?

Глас от публиката:

— Мисис Сайлъм, не исках…

Ръцете й театрално се отпуснаха, очите й се отвориха широко.

— Вие?!

— Аз.

— Скъпи, не съм и помисляла, че ще ви срещна тук! Минаха две години, нали?

Една, Една… Имаше една нощ, дълга като живота, нощ с много бира в полутъмния бар, далеч от „Върхът на Кулата“, седяхме си тримата — аз, тя и Хоук…

— Къде се изгубихте?

— На Марс — вдигнах небрежно рамене. — Тази вечер се върнах.

Цяло удоволствие е да кажеш подобно нещо на такова място.

— Хоук… вие двамата… — (тя или беше забравила името ми, или го помнеше прекалено добре, за да го каже гласно). — Елате и ми помогнете да приключим пиенето на Алексис.

Домакинът кротко ми се усмихна. Явно разбра, че летя високо и сега преценяваше колко да си вдигне главата.

Когато мина покрай Луис и Ани, Хоук ги дари с най-лъчезарната си усмивка. В отговор те едва-едва си показаха зъбите. Луис кимна. Ани искаше да го докосне по ръката, но жестът й замря във въздуха.

Алексис пълнеше за нас чаши, когато се приближи младежът с подпухналите клепачи.

— Въпреки това, мисис Сайлъм, кой, според вас, трябва да се бори с корумпираните политици?

Реджина Аболафия, загърната с бял копринен шал, слушаше и галеше празната си чаша. На гърдите й висеше инкрустирана медна брошка. Едва ли някой обърна внимание, че тя, която е свикнала да бъде център на вниманието, безцеремонно е изместена на втори план.