Читать «Свръхнова» онлайн - страница 8

Две години и половина след като бе напуснал Гърция, пръстенът бе все още с него. На единия си пръст той беше пуснал дълъг нокът, както правеха момчетата, които работеха по мръсните улици зад битпазара Мостерайки и продаваха килимчета, черги, месингови джунджурии и всичко друго, което туристите бяха склонни да си купят, точно до купола, който покриваше една квадратна миля от Атинския пазар. Носеше също така и сиринкса.

Увеселителният кораб, на който той се цани като редови моряк, напусна пристанището на Пирея и се насочи към Порт Саид, преплува протока и продължи нататък към родното си пристанище в Мелбърн.

На връщане оттам, този път за Бомбай, той работеше в нощния бар на кораба, като забавляваше гостите: „За вашето удоволствие Понтикос Провечи създава велики произведения на изкуството, музикални и графични, с благоуханен акомпанимент“. В Бомбай той напусна, напи се до безпаметност (беше едва шестнадесетгодишен), влачеше се из мръсното пристанище под лунната светлина, треперещ и болен. Тогава се закле, че никога повече няма да свири само за пари („Ела, момче! Преди да направиш фреските на Пантеона, дай отново мозайките върху тавана на Света София и ги раздвижи.“) На връщане за Австралия работеше като моряк. Слезе на брега със загадъчния пръстен-главоблъсканица, с дългия си нокът и със златна обица в лявото си ухо. От хиляда и петстотин години насам всички моряци, прекосили екватора в Индийско море, имаха право да носят такава обица. Стюардът беше продупчил ухото му с парче лед и обикновена игла за шев. Сиринксът отново беше с него.

В Мелбърн той отново започна да свири по улиците. Прекарваше много време в едно кафене, посещавано главно от учениците на Академията за астронавти „Купър“. Двадесетгодишното момиче, с което той живееше тогава, го посъветва да изкара някой от курсовете.

— Хайде, ще ти дадат някой контакт, ще ти го вградят някъде, пък и ще те научат да го използваш и за нещо друго, а не само за работа във фабриката. Ти обичаш да пътуваш. Би могъл не само с боклукчийската машина да работиш, но и да обикаляш звездите.

Когато се раздели окончателно с момичето и напусна Австралия, той имаше вече диплома за киборгово управление на платната за всякакъв вид междузвездни и междусистемни кораби. Той продължаваше да си има златната обица, малкия нокът, пръстена-главоблъсканица и сиринкса.

Въпреки дипломата, да се наеме за междузвезден полет директно от Земята се оказа изключително трудно. За около две години той бе прикрепен към една скромна търговска линия, която извършваше така наречените триъгълни превози от Земята до Марс, от Марс до Ганимед и от Ганимед до Земята. Но черните му очи непрекъснато виждаха само блясъка на звездите. Няколко дни след осемнадесетия му рожден ден (или поне денят, който той и момичето от Мелбърн бяха решили да честват като рожден ден), Мишока потегли към втория спътник на Нептун, откъдето тръгваха големите търговски пътища за световете из целия Драко, за Федерация Плеяда и дори за Външните колонии. Пръстенът-главоблъсканица вече ставаше на пръста му.