Читать «Свръхнова» онлайн - страница 6

— Взех го от пазара — обясни Мишока. — Ако нещо може да се намери на Земята, ще го намериш на Големия пазар.

Той цитира поговорката, довела милиони и милиони хора в Царицата на градовете.

— Чувал това съм — каза Лео и отново премина на турски. — На тези господа техния обяд ти подай.

Мишока вдигна големия черпак и сипа рибата в пластмасови чинии. Среброто, хвърлено в казана, се беше превърнало в злато. Мъжете хванаха по един голям комат хляб от панерите под масата и заядоха с ръце.

Той улови останалите в мазнината две риби и ги занесе на Лео, който продължаваше да седи на оградата и да се усмихва срещу торбата.

— Четлив образ от това нещо ще мога ли получа? Не знам. Откакто метанови сепии във Външните колонии аз ловя, в мои ръце подобно нещо не попадало. Тогава, преди, аз доста добре с това нещо свирил съм. — Торбата се смъкна и Лео свирна през зъби. — Това хубаво е!

Нещото в скута му, върху смачканата кожа, можеше да бъде арфа, но можеше да бъде и компютър. С индуктиращи повърхности като теремин, със струни като на китара, долу на едната му страна имаше къси цеви като на гайда. От другата страна бяха поставени мощни басови ручила от китарина. Някои части бяха издялкани от палисандрово дърво, други бяха излети от неръждаема стомана. Имаше и вградени елементи от черна пластмаса, а подложката бе плюшена.

Лео го включи.

Облаците се бяха разкъсали още повече.

Слънчеви лъчи играеха върху полираните фибри на дървото, отразяваха се в стоманата.

Работниците, насядали около масата, почукаха с монети и смигнаха. Лео само им кимна. Те оставиха парите си върху омазнения тезгях и озадачени напуснаха лодката.

Лео направи нещо с регулаторите. Чу се ясен звън, въздухът потрепна. Тежката миризма на влага, гнилоч и катран бе изместена от аромат на… орхидеи? Преди много време, когато Мишока беше може би на пет или шест години, той бе почувствал мириса на дивите орхидеи по полето край пътя. (От онова време си спомняше и една голяма жена с шарена пола, която ще да е била майка му и трима босоноги мъже с големи, тежки мустаци. Бяха му казали единия от тях да нарича Папа, но това се бе случило в някаква друга страна…) Да, орхидеи!

Ръката на Лео се раздвижи. Потрепването на въздуха се превърна в присветване. Нещо бляскаво се спусна от въздуха, смеси се със синята светлина, чийто източник се намираше някъде между тях. А ароматът на орхидеи се превърна в мирис на рози.

— Работи! — проскърца Мишока.

Лео кимна утвърдително.

— По-добре от онова, което аз имах. Нова-новеничка илирионовата батерия е. На тези неща на лодката някога свирил съм. Сега пак дали ще мога да свиря аз, чудя се — на лицето му се появи дълбока бръчка. — Няма толкова да бъда добър. Съм отвикнал.

Смущението промени чертите на Лео и лицето му придоби изражение, каквото Мишока досега не бе виждал. Ръката на Лео покри ключа за настройката.

Там, където светлината бе изпълнила въздуха, лъчите оформиха тялото й. Тя се обърна и ги изгледа през рамо.

Мишока примигна.

Тя бе полупрозрачна и въпреки това почти реална заради усилията, които той полагаше, за да различи брадичката й, рамото, крака, лицето. После тя се завъртя, засмя се и хвърли към него удивителни цветя. Под цветовете Мишока наведе глава и зажумя. Пое си дъх нормално, но не можа да спре вдишването. Дори отвори уста, за да погълне по-осезателно ароматите, удължи вдишването, докато диафрагмата опря в долната част на ребрата. Острата болка прониза гърдите му и го накара рязко да изпусне поетия въздух. Бързо. После започна отново бавно…