Читать «Свръхнова» онлайн - страница 15

— За кои закони говорите? — попита Катин. — Човешките или природните, законите на физиката, психиката и химията?

Ван Рей направи кратка пауза.

— Всички.

Мишока дръпна кожения ремък от рамото си и сложи сиринкса в торбата.

— Това е състезание — продължи ван Рей. — Повтарям отново. Принс и Ръби Ред са нашите съперници. Няма човешки закон, на който да мога да ги подчиня. А когато доближим нова, останалите закони също ще рухнат.

Мишока разтърси глава и отметна кичурите коса от челото си.

— Капитане, това се очертава като безподобно пътуване.

Мускулите върху мургавото му лице заподскачаха, разкривиха се и най-сетне замръзнаха в широка усмивка, за да спрат треперенето. Ръката му, намираща се в торбата, удари по инкрустацията върху сиринкса.

— Съвсем безподобно пътуване. — Гласът му бе дрезгав, той облиза устни, сякаш предвкусваше опасността. — Прилича на пътуване, за което песни ще мога да пея. — И отново облиза устни.

— Ами… тази шепа огън, която трябва да донесем обратно тук — започна Линсеъс.

— Пълни трюмове — поправи го ван Рей. — Това значи седем тона. Седем самородни къса, по един тон всеки.

— Не можете да донесете у дома седем тона огън… — възкликна Идас.

— Та какво все пак ще превозваме, капитане? — довърши въпроса Линсеъс.

Екипажът чакаше. Тези, които стояха край тях, също чакаха.

Ван Рей се протегна и разтри дясното си рамо.

— Илирион — каза той. — А ще го вземем от източника. — Ръката му се отпусна. — Дайте ми вашите класификационни номера. После, следващия път искам да ви видя на Рок един час преди изгрев.

— Пийни си…

Мишока отблъсна ръката и продължи да танцува. Музиката заглушаваше камбанния звън, докато червените светлини се гонеха около бара.

— Пийни едно…

Мишока полюшваше бедра в такт с музиката. Тайи се полюшваше срещу него, отмяташе черната коса от блестящото си рамо. Очите й бяха затворени, устните потръпваха.

— Не ми се пие повече. Изпий го вместо мен — някой казваше някому.

Тя плесна с ръце и се приближи към него. Мишока примигна.

Тайи бе започнала да се разсейва във въздуха.

Той примигна отново.

Изведнъж забеляза, че Линсеъс държи сиринкса в белите си ръце. Брат му стоеше зад него. И двамата се смееха. Истинската Тайи седеше до ъгъловата маса и си бъркаше тестето карти.

— Хей — извика Мишока и забърза към тях. — Вижте, не си играйте с моя инструмент, не правете глупости. Ако можете да свирите, добре, но първо трябва да ме попитате.

— Добре — отговори Линсеъс. — Никой друг не те видя…

— Защото образът се намираше върху насочващия лъч — продължи Идас. — Извинявай.

— Добре, всичко е наред — отвърна Мишока и си взе сиринкса.

Той бе пиян и уморен. Излезе от бара и закриволичи покрай нажежения ръб на Хел3, за да пресече накрая моста, който водеше до Седемнадесета писта. Небето бе черно. Той се държеше за парапета и пръстите, дланта му и цялата ръка до лакътя се озаряваха изотдолу в оранжево.