Читать «Играта на време и болка» онлайн - страница 52

"Е, точно това не можеше да бъде ливадата, която помнех…

"Но ако пък беше, то някъде оттатък възвишението зад лявото ми рамо трябваше да се намира магистралният път север-юг, по който достолепни пътници и скитници с разранени крака и фермери в техните каруци и керваните бродеха напред-назад от Високата Порта на легендарен Еламон към Колхари. (От този магистрален път, след минути или след часове, моят керван трябваше да направи завой и се разположи някъде тук.) Обръщайки гръб на градчето подкарах коня, да видя така ли е. И какво трябваше да направя ако, като качих възвишението, намерех само още трева оттатък? Можеше ли магистралата да бъде напълно някъде другаде? Можех ли до такава степен неправилно да запомня всички неща?

"Но — там си беше:

"Магистралата север-юг, Кралският път, Пътят на Дракона!

"Препусках с коня насам-натам, бездиханен от радост. Ако просто премахнем от картината онова извинение за градче, това беше то — мястото, на което, преди 30 години, бях станал себе си.

"Подкарах коня бавно обратно към коларския път като гледах полето, склона, зъберите на планината Фалтха. Скочих от кобилата, вързах я за едно дърво и погледнах нагоре по наклона. Бях застанал на метри от мястото където, преди 30 години бях застанал с половин дузина други роби, пазачът ни от едната страна, високият повелител от другата, и си приказваха през главите ни.

"Оттогава бях имал като приятели роднини на младшата Лейди Есула. Не, вече знаех, тя никога не се бе омъжила за лорд Анурон. И само две години по-рано бях вечерял на една тежко натоварена маса с остаряващия граф Жю-Форси — седеше срещу мен и половин дузина места вляво — беловлас и дебел, но все още с прозвище Жабата.