Читать «Играта на време и болка» онлайн - страница 31

"Седях си там, бузите ми горяха и бях благодарен за тъмната нощ, за раните и белезите по лицето ми — за всичко, което би могло да ме прикрие: и не мога да ти кажа, дали бях засрамен заради себе си или заради повелителя.

"А той внимателно изслуша речта на Анурон. После бръкна в наметката си и извади нещо, което в светлината на факела не успях веднага да разпозная — не бях виждал такова нещо повече от година. Обърна се към Врач, посегна към врата на мигащия на парцали миньор и вкара късата метална пръчка в заключващия механизъм на нашийника, обърна пръчката и после рязко дръпна на различни страни двете части на нашийника. С една ръка под главата на Врач се обърна и, с жест на изумителна ярост запокити нашийника сред въжетата, които държаха входа на голямата палатка. Закачайки се в завесите на входа, нашийникът полетя навътре с такова издуване и вълнение на тъканите, че аз очаквах всякакви звуци отвътре да спрат. А когато не спряха някак си представих, че пред такава мощ нашийникът просто се е изпарил и изчезнал от света!

"Той посегна към мен, пое покритото ми с белези лице в ръцете си и вдигна брадичката ми нагоре. Леко потреперваше, докато ме пипаше. Усетих, как желязото на врата ми се разтегна и изчезна. И пак запрати нашийника към входа на палатката. И посегна към Намюк, който гледаше с широко зяпнала уста и след миг неговият нашийник хвърчеше подир другите два, с ключа останал вътре. С ръце на коленете си, погледна Анурон. Когато проговори, в гласа му имаше трепет, от който плътта ми потръпна така както тръпнеше вратът ми, освободен от желязото.

„Ето, сега не разговарям с хора в нашийници. Когато съм готов, Пифълс, ще влеза. Но не и преди това!“

"Лорд Анурон примигваше с плитките си очи под факлата. „Ама, вътре като им разкажа това, те просто няма да повярват…!“ Вдиша. Примигна. Опита се да измисли, какво още да каже. И когато го измисли, каза го с цялата студенина, която лейди Есула беше мобилизирала по-рано, докато говореше с него: „Бих желал да бъдеш… да се опиташ да бъдеш… по-малко досаден!“ Хвърли факлата на земята, където жълтият пламък се обедини с отражението си в локвата и, след като се претърколи веднъж, угасна. Закрачи обратно към голямата палатка.