Читать «Играта на време и болка» онлайн - страница 21

"Това беше денят, в който за пръв път чух идиотските прякори, с които се обръщаха един към друг като пародия или отричане на истинската власт, която имаха: червено облеченият повелител Анурон беше Пифълс (и Жълъдена глава зад гърба му дори когато другите лордове издаваха нареждания на слугите си). Граф Жю-Форси бе наричан Жабата от всички. Докато Пухчо (име, което чувах от време на време докато се мотаех покрай каретите) аз предположих, че принадлежи на невидимата младша лейди.

"Не се минаха и десет минути когато бях подложен на ония истерии, които са често срещано явление сред истински богатите: застанал в една група гвардейци и слуги, лорд Анурон започна да се върти наляво-надясно, размятайки полите на червеното си наметало, и викаше с все по-истеричен и изтъняващ глас: „Така ли? Мислите, че можете да ме доминирате? Мислите, че можете сами да се оправите? Не можете, да знаете! Мога да ви заместя във всеки миг с истински роби! И не си мислете, че няма! Вече съм си доставил седем! Затова внимавайте в картинката! Ще заповядам всеки от вас да бъде бит и бит и бит с камшици, докато не започне да бере душа! Не, няма да допусна да си правите, каквото искате! Няма!“ И после, треперещ — виждах го между гърбовете на двама гвардейци, този млад левент наистина беше на границата да се разплаче! — се обърна и напусна лагера.

„Страхувам се, че Пифълс“, високият повелител, който ни беше посрещнал, прошепна право в ухото ми, чак подскочих от изненада, „е доста напрегнат напоследък. Не му обръщай внимание, като е в такъв период. След време така ще свикнеш, че даже ще ти писне. Съжалявам.“ И после, докато примигвах след него, и той си отиде. Не знам, дали бях по-удивен от внезапната истерия на повелителя Анурон или от това, че току-що друг повелител разговаря с мен все едно, че съм някой, чието мнение е важно.

"В следващия час, като подслушвах ту гвардейците, ту слугите, или обменях бърза усмивка с някой от миньорите, или като подочувах случайно изтървани реплики от някой от повелителите, сглобих цялата история. Тя се оказа не по-малко романтична от всяко театрално представление, която бях виждал.

"Тримата повелители пътуваха от западната пустиня към източните брегове. Спирайки в имението на един барон няколко дни по-рано бяха разбрали, че неговата дъщеря, младшата лейди Есула, тръгва да пътува в същата посока. В онези времена на обирджии и други опасности по пътищата баронът искал да знае, дали повелителите биха благоволили да позволят нейната карета да се включи в техния керван? Целта на нейното пътуване било да си търси нов съпруг. В същност и повелителят Аурон, и граф Жю-Форси биха намерили семеен съюз с нея както почтен, така и печеливш.

"Разбира се, казали двамата, ще е чест за тях, добавили. Би било привилегия за тях да пътуват заедно с нея и й оказват закрила.

"Първите дни на пътуването станали арена на усилваща се конкуренция между двамата лордове, чиито семейни връзки ги правили приемливи съпрузи; и двамата се надпреварвали за нейното внимание, като правили все по-крайни и рисковани неща. И това била в крайна сметка причината седем силни роби да бъдат поръчани от мините, като част от забавленията, замислени за нейно височество макар още предния ден да било станало ясно, че самата тя била разбрала, че това странно поведение от тяхна страна е някакво налудничаво ухажване и предпочела да реагира, като се затворила в каретата си и не се показвала оттогава. Макар нейната карета да беше част от лагера, и в нея да влизаха и излизаха слуги („Нейно височество е добре, просто не иска да бъде обезпокоявана…“), никой не я беше виждал да се показва — което ожесточаваше още повече двамата съперници.