Читать «Играта на време и болка» онлайн - страница 22

"Не знаех изобщо какъв тип забавление е замислено, в което да участваме. Докато ни намираха ту една, ту друга работа из лагера бях убеден, че просто се чудят какво да ни правят докато нейно височество не иска да участва в техните състезания. Стана ми толкова любопитно като на всички останали: какво ли все пак ставаше зад тежките завеси, целите в червено и златно, на тази затворена карета?

"Но от време на време имаше и други неща, които отвличаха това любопитство. Първото беше, че като минах веднъж зад паркираните карети, видях граф Жю-Форси да седи, пъхнал своите колене между неговите, с един миньор на име Намюк, който е бил хванат три години по-рано нейде из селските пътища на юга, от пътуващи робари. Графът пиеше от една дамаджана и вече беше пиян. „Трябва да ми дадеш да ти го пипна. Искам. Дай ми го, казвам ти. Ето, най-сетне. А, не, не можеш да протестираш сега. Ако много се дърпаш ще заповядам да ти го отрежат. Знаеш, че имам властта да направя това. Ама не разбирам, защо на вас всичките са ви толкова големи — дори на онези, които не сте били родени роби. Когато робарите тръгнат да правят хайки из пътищата, да не би това да е първото нещо, за което проверяват като ви хванат? Е, кажи ми сега, не ти ли е приятно като правя това? Трябва да кажеш да. Кажи ми «да». Това, което ти го правя, на мен много ми харесва дори като си го правя сам.“ Майтапът, разбира се, беше в това, че доста отдавна бях забелязал, докато работихме в мините, че Намюк е изцяло отвратен и напълно незаинтересуван от различните полови напасвания, които прави помежду си всяка голяма група мъже, на която са взели жените. Може би защото беше толкова силно момче бе успял изобщо да не участва в такива практики. (Колкото до мен, докато разбера, какви работи стават, бях вече точно в центъра им.) За да успееш да останеш встрани често се изисква да демонстрираш насилие. Обаче точно в тази ситуация това не беше възможно. Намюк ме погледна с угаснал поглед, в който нямаше нито учудване нито възмущение нито ужас нито отвращение. (Липсваха му предни зъби.) Беше просто празният поглед на истински шокираните хора. Пияният граф не ме забеляза изобщо. Страхувам се, че се ухилих, преди да се оттегля обратно зад една каруца. Имаше ли поне секунда, в която да му съчувствам? Странно, варварски, всъщност положението на Намюк ми се виждаше страшно смешно. Истинските ми мисли бяха за повелителите: значи това представляват хората, които инак се борят за ръката на младшата лейди. Цялата работа ми се видя като комедиен момент, който да разведри инак тежката драма, която се разгръщаше на поляната на полевия лагер.