Читать «Играта на време и болка» онлайн - страница 13

Преди изгрева барабаните бяха започнали да тътнат.

Шестте каляски тръгнаха от Ванар.

И половин час по-късно напуснаха самата Висока Порта на легендарния Елламон.

Час след като се събуди на следващия ден Удрог вече крачеше покрай магистралния път север-юг, удряше тръните с пръчка и се чувстваше страшно гладен когато чу зловещ тътен, който ставаше все по-силен — като сърце на великан, което ей-сега ще се пръсне от собствената си мощ. Минути по-късно каляските и барабанчиците и пазвантите навлязоха бавно и гръмотевично в бледата утринна светлина, разсичаща на места виолетовата сянка, падаща от дърветата върху пътя. Лъчите на изгрева осветиха медни орнаменти по лакирано дърво, които още зеленееха по краищата макар през нощта, на светлината на свещи, да бяха търкани и търкани от слугите.

Очевидно това беше траурна процесия за някакъв велик повелител и държавник!

Гръмотевично, кортежът се загуби в далечината.

Половин час по-късно Удрог се беше върнал в една градина, от която минути преди това бе откраднал сливи за закуска и попита фермера (който не го беше видял да краде от дърветата), какви са най-пресните новини. Беше избрал най-бедната и порутена от трите ферми в околността както за да закуси, така и за да получи информация. Фермерът беше почти такъв маргинал като Удрог; и това беше фермата, в която варваринът се чувстваше най-спокоен.

„Умрял някакъв голям министър, не видя ли кортежа?“ каза кльощавият селянин. „Умрял нататък, към Елламон. Може да са го заклали платени убийци на пътя — поне едно време все така умираха. Сигурно го карат на юг към Колхари. Айде сега изчезвай, нямам нищо за тебе!“

По-богат фермер може би би знаел повече, казал повече, бил по-щедър откъм храна и факти. Но това беше цепнатината, в която Удрог пътуваше и в която се чувстваше най-удобно.

И като се сети за репликата от снощи на единия търговец, Удрог помисли и стигна до извода, че едноокият не беше го лъгал. Наистина е бил имперски министър! И убийците наистина са били политически! Онова, което Удрог бе помислил за величава лудост в едноокия е било просто величието като такова!

И така Горгик Освободителя, Министърът на Нейно Величество и Спасителят на Народа беше мъртъв!

Предната вечер Удрог го бе видял убит покрай огъня.

Днес видя погребалната му процесия на пътя.

Разбира се, Удрог не беше толкова тъп та да каже на който и да е било, че е видял как Горгик (пътуващ предрешен като бандит) е бил убит — или да си признае, че ако ги види отново, би разпознал убийците. Във времена като сегашните такава информация като нищо можеше да те вкара в нечия тъмница. И все пак цялата тази история му беше по-скоро приятна, като да е имал скришна и рядка случка, която го е приобщила към големите заговори, управляващи света.