Читать «Играта на време и болка» онлайн - страница 11

Самуел Дилейни

И имаше ли момчето нещо да даде за продължаване на великата кауза за подпомагане на бившите роби да се установят като земеделци на тази земя?

Удрог, разбира се, беше чувал за легендарния Министър който, няколко години по-рано, по време на прокламацията на Императрицата, беше станал най-известният мъж в Неверион. Дори, имаше някаква история свързана с Освободителя, за която момчето смътно се сещаше, в която имаше нещо за белег по лицето — или беше за извадено око?

Не, че Удрог бе прекомерно предразположен да вярва на бандита: дори имаше острото чувство, че по всяко време оня може да му скочи. И щеше, ако Удрог пътуваше с каруца, или сак или поне кесия. (Младежът, както повечето неверионски маргинали, ходеше гол и без имущество: това беше най-добрата защита против обирджии.) Но не беше и склонен да противоречи на едноокия: имаше нещо в разказите на тоя бандит за армии, изсипващи се по склоновете и войници, дебнещи в горите, което намекваше не само за жестокост, но и за лудост.

Докато дояждаше последното парче месо, опечено на пръчка от бандита, Удрог помисли да му предложи да се изчукат — но реши, че все пак този е прекалено луд.

И затова, изведнъж, Удрог се оказа станал и политнал обратно към гората, хвърляйки пръчката зад гърба си („Къде хукна? Да пикаеш в храстите ли? Добре, връщай се бързо, имам още да ти разправям…“), и задигайки някакъв буркан от каруцата на бандита, но оня не видя това, защото стана откъм ослепялата му страна.

Навътре в гората, момчето строши капачката на буркана.

Вътре имаше високоферментирала бира. Удрог изпи, колкото можа, хвърли останалото и после, приятно напит, пропълзя обратно към бандита, да види какво става; или да открадне още нещо.

Докато, скрит зад листа и съчки и тъмнина Удрог гледаше как пияният бандит си мърмореше под носа, пристигна още една каруца; някакви мъже ходеха до нея. Те поздравиха бандита и (изглеждаха и те самите като бандити) попитаха дали могат да ползват неговия огън. В процеса на преговорите някак се стигна и до спор.