Читать «Играта на време и болка» онлайн - страница 14

По-късно сутринта Удрог успя да измоли от един вестоносец да го сложи за известно разстояние на коня зад себе си, докато галопираше да разнася новината. Приятен и общителен човек, вестоносецът би разказал на Удрог точно кой и как е умрял, ако на варварина му бе хрумнало да пита. Но това не се случи. Все пак, целодневният галоп си беше голямо преживяване, макар доста изморително. Накрая вестоносецът му даде метална монета (с която момчето си плати обяд в следващото село) и го отпрати. Пък и бяха задминали кортежа, макар да не го бяха видяли, защото не галопираха по главния път. А процесията си следваше бавно пътя, спирайки по селца и градчета, за да могат по-любопитните да дойдат и отдадат последно уважение и да зяпат потните барабанчици, антуража на облечени в червено аристократи, докато малкото останали местни дворяни, или просто местните богаташи оседлаваха конете си и се присъединяваха към процесията.

Тази омотана версия за нещата Удрог беше взел със себе си, когато проникна да нощува в замъка.

Когато се пробуди в древната зала не бяха само звуците, огънят и голият мъж, клекнал до него, които го бяха поразили. Най-странното беше, че голият мъж твърдеше да е някой, когото Удрог бе видял убит до огъня си предната нощ; и после, на сутринта, бе видял погребалната процесия. Удрог бе убеден, че големият мъж го лъже.

Всички лъжат в полови ситуации. (Самият Удрог го правеше постоянно, при всяка възможност.) Този път поне лъжата, макар странна, изглеждаше безвредна, тъй като Удрог знаеше истината.

И това, общо взето, очертава объркването на Удрог. Но имаме още неща да споменем, за които момчето си беше съвсем наясно.

Когато, седнал покрай огъня, едноокият бандит твърдеше, че е Горгик Освободителя, още от самото начало Удрог видя признаци на лудост, на лъжа и на опасност — признаци толкова многочислени, че го бяха накарали да е нащрек и внимателен през цялото време — но после тези признаци той ги бе препрочел наново, докато го задминаваше кортежът, като знаци на власт, аристократизъм и величие.

Докато когато, покрай огъня на замъка този тук човек започна да твърди, че е Горгик Освободителя, Удрог не беше видял никакви такива знаци. Не беше забелязал никакви внезапни спирания на говоренето, никакви свръх-емоции, нито — внезапна загуба на убеденост. Странностите, които се случваха, принадлежаха изцяло на този замък и на тези камъни — макар Удрог да беше склонен да обяви целия елит на Неверион за напълно луд или поне невъзможно различен от него самия. Странностите го объркваха, но толкова много неща в света го объркваха; но това не бяха признаци на такъв вид опасност, която той да декодира, разбере и спрямо която да може да реагира и която да отклони.