Читать «Играта на време и болка» онлайн - страница 9

Мъжът, който беше източникът на по-голямата част от (крайно нередовната и недостатъчна) материална грижа за детето го биеше и удряше и всякак издевателстваше, и си пестеше премного онези моменти на нежност, които единствени могат да лекуват подобно насилие. Мъжът не бе самият той в добро здраве и накрая беше умрял. Жената, която след него пое грижата за Удрог като го направи част от своето семейство беше грижовна и добра, макар да бе затрупана с дечурлига, изпратени й от най-различни роднини за отглеждане. Сред тях имаше две по-големи деца, които обичаха да отвеждат Удрог в гората, където тримата играеха игри, по време на които се вързваха с въжета и уж наужким се биеха един друг; игри, които постепенно прерастваха в откровени полови занимания — може би защото ранните години на тези по-големи деца са били като на Удрог. Но, като превръщаха в игра онова, което по-рано за тях е било същинско изтезание — двете по-големи момичета и малкото момченце — постигаха власт над мъглата от болка, което бе единственият им спомен от детството. И след първия път Удрог никога не се дърпаше от тези игри — даже ръчкаше момичетата да го водят в гората отново и отново. И може би той да доведе следващия път още момчета…? Докато стана на десет години племето беше се свило до една-трета от първоначалния си обем, защото едно съседно село се беше превърнало, с помощта на пари от север, в доста голям град. Жената живееше вече с друг мъж който, макар и той добър и щедър, си беше довел и своите деца.

Децата бяха станали премного.

Някои трябваше да тръгват да работят.

Някои трябваше да се изнесат към града.

Някои трябваше да се изнесат към някой от другите градове.

Имаше и град, за който някой беше казал, че приятел на приятел е обещал нещо като работа.

Можеше ли момчето да пътува самичко чак до там? Е, и да можеше и да не можеше, това беше положението.

Когато навърши дванадесет, прекарващ повече време помежду градовете, отколкото в тях, Удрог беше вече тръгнал по онези пукнатини, онези нови периферии на Неверион, в които всъщност щеше да прекара целия си живот.

В много отношения тези периферии предлагаха доста приключения: покриваха доста повече от Неверион, отколкото повечето хора можеха да видят за един живот.

Тези цепнатини го доведоха от селото в града. От пустинята в гората. Водеха го от големите винарни, през стригачите на овце та до работа по строежи — рядко като работник (или поне — за повече от един ден), по-скоро като някой, който живее от трохите, които изпадат от основната магистрала на живота и се озовават в цепнатините, в перифериите.

Сред половите срещи с възрастните (на практика всички те — мъже), които всъщност носят радост и лек за толкова деца, колкото и нараняват (защото не е трудно да си нежен с онзи, който ти носи удоволствие; а нежността е добър заместител тогава, когато няма обич), от време на време се случваха и такива, при които го вързваха или оковаваха.