Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 8

След едно рязко полюшване Кайла сграбчи перилата на кораба и се наведе, за да запази равновесие. Тя се взря над широката неспокойна вода към брега, който сега бе достатъчно близо и сградите ясно можеха да се различат дори и в здрача. Спомените за тези картини, видени през очите на едно малко дете, бяха смътни, неясни и неразгадаеми и представляваха един калейдоскоп от впечатления, които вероятно бяха далеч от истината.

Неспокойна от нахлуването на спомените, които й приличаха по-скоро на лош сън, отколкото реалност, тя обърна гръб на гледката.

— Ако не беше дневникът на маман, никога не бих научила истината. Ти щеше ли да ми кажеш?

След кратко колебание, през което Кайла почувства нежеланието на Селест да отговори, кръстницата й кимна с глава.

— Не, нямаше, малката ми. Това не се отнася за моя живот. Това беше истината за живота на майка ти, и само тя можеше да реши дали трябва да я научиш. Но може би така беше най-добре да я узнаеш. Сякаш самата тя ти я е разказала, нали?

Да, така беше. Малкото ковчеже от тиково дърво, украсено с резба и подплатено с кадифе, бе стояло толкова години до нощното шкафче на майка й. Папа Пиърс й го даде две седмици, преди да напусне Индия. Там, заедно с удостоверението за сключен брак, беше дневникът й. В него бяха описани подробностите за толкова много събития през тези изминали години, пълни с предателства и надежди, мечти и съкрушителни разочарования. За кратко сякаш духът на Фостин отново оживя, скрит в редовете от изсъхнало мастило и спотаен в аромата на парфюма й, с който бяха напоени страниците на дневника й. Разплакана, Кайла се закле, че ще потърси правата си и ще заеме полагащото й се място, отказано на майка й приживе. След всичко случило се това бе нейно право. А най-горещото желание на Фостин бе дъщеря й да бъде призната от човека, който бе истинският й баща.

Кайла беше виждала майка си в компанията на само един мъж освен папа Пиърс. И той бе свързан със спомен за звуци и неясни впечатления, без ясни картини.

Този мъж ли е бил нейният баща? Тя потръпна. Невъзможно. Този мъж не би могъл да бъде неин баща. Не и човек, който си позволяваше да притиска така едно малко момиченце и да го кара да се чувства толкова неловко и противно. Само ако го беше погледнала в лицето — но тогава беше изплашена, смутена от кадифения му глас, този мъркащ звук, който дразнеше слуха. Споменът за него бе изтласкан дълбоко в съзнанието й, в глъбините на почти подсъзнателните й усещания, скрит там с всички останали детски страхове, като този от гръмотевичните бури.

Сега тя се намираше в Лондон, където херцогът на Улвъртън бе срещнал за пръв път Фостин Оберже — красиво младо момиче, търсещо укритие от ужасите на революцията в родната й Франция. Кайла умираше от желание да научи всички подробности за тази връзка още тогава, когато разплакана четеше за последвалото предателство. Херцогът се бе оженил за Фостин, пренебрегвайки несъгласието на родителите си — удостоверението за техния брак се намираше в тиковото ковчеже. То бе оцеляло през всичките тези години като доказателство, което трябва да бъде представено. А сега херцогът бе мъртъв.