Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 10

Графиня Дю Боа едва бе избегнала тежката съдба, сполетяла граф Дю Боа на гилотината. Той я остави сама, млада вдовица, която трябваше да избяга в Англия, както много други френски аристократи, за да спаси живота си. Срещата на красивата Селест с един благородник я спаси от бедност и тя стана негова съпруга. Възрастният барон бе добър човек и тя му остана предана докрай, както Фостин бе посветила живота си на Пиърс.

— Прости ми, танте. Не исках да те връщам към миналото и горчивите спомени.

Селест се наведе напред и с обич сложи ръка на коляното на Кайла.

— Спомените са винаги в съзнанието ми. Никога няма да бъдат изличени. Държа ги на разстояние, доколкото мога, но те са като глутница изгладнели вълци. Аз съм благодарна на Бога за здравето си, за моя дял от наследството, който не е голям, но е достатъчен, въпреки че децата на Реджиналд получиха именията. Те са добри деца и бяха твърде любезни с мен. — Тя въздъхна. — Само ако Фостин…

— Не съжалявай за маман. Тя бе щастлива през последните години от живота си. — Кайла се облегна назад върху меките възглавнички. Огромните колела громоляха по неравния път и от време на време двете трябваше да се вкопчват във висящите от тавана кожени дръжки, монтирани точно за тази цел. Тя надникна навън през прозорчето на файтона, който се клатушкаше по калдъръмената улица.

Лондон излъчваше сила въпреки мръсотията и небето, обсипано със сажди и дим. Независимо от несигурността, която криеше бъдещето, тя установи, че изпитва още по-голямо нетърпение. Каквото и да се случи, ще се справи.

2

Кайла се взираше съсредоточено в елегантната жена, седнала пред камината. Оранжево-жълтите пламъци се отразяваха в лъснатите месингови дръжки на машите и тежкия сребърен сервиз на масата. Бродирани кърпи от белгийска коприна се къдреха на масата и стояха бухнали като пяна на коленете на знатната вдовица. Внушителната гранд-дама изучаваше арогантно Кайла иззад позлатения ръб на малка елегантна чашка за чай с изящно нарисувани розови рози. Забележително спокойна, тя деликатно отпиваше и само лекото потрепване на ръката издаваше чувствата й.

— И какво точно очаквате от нас, мис Ван Влийт?

Въпросът прозвуча студено и отблъскващо, сякаш Кайла беше там, за да й върнат сервиза за чай, а не полагащото й се признание. Това отприщи гнева, който Кайла с мъка сдържаше, и гласът й прозвуча рязко:

— Нищо, което не ми се полага, ваша светлост.

Херцогинята видимо се стегна, но бронята й не се пропука. Нито трепване на мигли, нито блясък в очите й или помръдване на устни не подсказа какви са чувствата й.

— Това означава, че сме на едно мнение. И аз мисля, че не ви се полага нищо.

Кайла изумено я погледна:

— Нищо? Вие се заблуждавате, ако смятате, че няма да се боря за правата си. Нямам какво да губя.