Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 22

Селест с нещастен вид пое дълбоко въздух:

— Да, вярно е. Страхувам се, че има и такива, които още не са забравили далечното минало и ще си спомнят името на майка ти, която е била някога херцогиня и след това съпругът й я е отхвърлил…

— И тогава тя е станала fille de joie. Да, това ще си спомнят за моя произход, лельо, ако отново се върнат към миналото. Защо да се занимаваме с целия този фарс?

— Казах ти. Правим го, за да накараме този негодник, херцога, да признае правата ти.

— Дори и адвокатите ни не хранят големи надежди. Той идва от Америка и не обръща голямо внимание на условностите и предразсъдъците. Мисля, че е истински варварин — тя леко потръпна, като си спомни стоманено сивите очи и устата му, изкривена в хищна гримаса. Не, този човек, не би се поддал на натиск, както се надяваха танте Селест и лейди Ръштън.

— Може би херцогът не се интересува от това, но херцогинята със сигурност — Селест сръчно отметна коприната от рамото на Кайла. — Тя ще го тероризира, докато не го накара да направи нещо, за да те спре. И тогава ти ще му поставиш ултиматум, скъпа моя. Ако намерим подходящия момент, той ще трябва да отстъпи.

— И да ме провъзгласи за законна наследница? — Кайла се усмихна горчиво. — Мисля, че не го интересува какво говорят хората.

— Вече не става дума за това. Сега са важни парите. Средствата, които трябваше да бъдат предоставени на Фостин и които тя никога не получи. Горкото момиче, оставено само да се защитава. Тя остана сама, бременна и изоставена на произвола на съдбата и плячка за мъже като… но стига. Ти знаеш всичко това и няма нужда да го повтаряме.

Кайла се намръщи и Селест се загледа в синята коприна в ръцете си. Понякога кръстницата скриваше фактите, не злонамерено, а от обич. И все пак беше неприятно по-късно да научава неща, които се предполага, че вече знае.

— При кого е живяла маман, когато така брутално са я оставили без подслон?

— Най-добре да забравим за това, милата ми. Хайде, нека да пробваме този нюанс на синьото как ще се съчетае с цвета на очите ти. Не, не е подходящо. Твърде бледо е в сравнение с яркия им цвят… — Тя прехапа устни под упорития поглед на Кайла и погледна надолу към кошницата с коприни. Произнесе с раздразнение:

— Прочети дневниците на Фостин.

— Чела съм ги. Тя не изписва имена, а само инициали. Сякаш е искала да ги забрави. Имам спомени, но те са толкова смътни. И знам, че не е възможно папа Пиърс да я е подслонил в Лондон. Преди него е имало друг.

Селест въздъхна дълбоко и остави всички коприни обратно в кошницата, после се изправи бавно. Ситни бръчици се очертаваха в края на меките лешникови очи и когато се усмихваше, както сега, по-дълбоки бразди се появяваха около устните й.

— Ще позвъня да донесат чай и ще поговорим за това. Има неща, които вероятно трябва да научиш. Всичко се случи толкова отдавна, надявах се да е вече забравено.

Кайла вдървено седна и усети как гърлото й се стяга. Непрекъснато изникваха нови, и нови факти от миналото, а тя си спомняше толкова малко. Някои неща помнеше: разходки в парка, как тичаше край Фостин и се смееше, когато панделката от косата й се развърза и вятърът я отнесе; пътуване в карета с един от приятелите на маман — мъж, който винаги се смееше и се усмихваше с обожание на красивата й майка. После друг мъж — който не беше толкова мил, караше я да се чувства особено — уплашена и тревожна. Но това бе толкова отдавна, образите се сливаха, впечатленията се смесваха и тя често не можеше да ги различи един от друг.