Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 181

Нямаше нужда да му казва, че го обича, той можеше да го прочете в очите й. Луната меко осветяваше градината, Брет държеше Кайла в обятията си и тя знаеше, че за нея няма значение къде ще живеят, стига да са заедно.

ЕПИЛОГ

Тексас, 1818

Зимното слънце нагорещяваше въздуха и палеше земята, обграждаше с топлина Кайла, излегната на един шезлонг с възглавници на терасата. Брет се оказа прав, Тексас й хареса. Обичаше климата тук, който й напомняше за детството в Индия, харесваше веселия и безгрижен нрав на повечето хора.

В далечината пасяха стадата на Брет — земите се простираха до синевата на планините, които очертаваха нещо като граница между Мексико и Съединените щати. Тук бе спокойно, последната революция не бе стигнала до ранчото Санта Моника, дома на Брет. Ранчото носеше името на майка му, чието семейство е притежавало хиляди акри в Нова Испания. Имаше дори мина на нейно име, но вече бе продадена, защото Брет реши да се посвети на скотовъдство. В това е бъдещето, казваше той с лека усмивка. Америка се разраства и винаги ще има нужда от месо, което съответно винаги ще носи печалба. Може би беше прав. Тези неща в момента нямаха значение за нея.

Всичко бе толкова по-различно, отколкото си го бе представяла — животът с Брет. Те се венчаха в малка църквичка, като се заклеха във вечна вярност пред свещеника и Годфри, който бе единственият им свидетел. Цяла година ли измина вече? Толкова дълго и все пак толкова кратко време — изпълнено с щастие и с адаптация.

Не беше само спокойствие и блаженство, но си струваше. Кайла се усмихна и дръпна периферията на широката сламена шапка, която закриваше очите й от слънцето. Да, определено си струваше. Тя постави ръка на издутия си корем и въздъхна. Дете, което скоро ще се роди, очаквано с радост — и малко страх, дали ще затвърди нещата между тях?

О, Господи, имаше моменти, когато тя се съмняваше дали може да бъде наистина добра майка. А Брет — той се отнасяше с нея така, сякаш е от стъкло и ще се счупи, ако не е непрекъснато под наблюдение. Годфри обясни държанието му, като й разказа за момичето, което някога бе обичал.

— Сестра ми, Утринна Светлина, го обичаше, както ти сега — беше казал Годфри с тъжна усмивка. — Но хората от моя народ непрекъснато враждуват. Апахите дошли, когато мъжете са били на лов за бизони, и заварили селото неподготвено, взели жените, конете и добитъка. Утринна Светлина успяла да избяга, но раждането започнало в гората, а тя била съвсем сама. Тя и детето не оцелели и Брет се чувства отговорен, защото не е бил до нея. Вярвам, че не може да го забрави. Но тя не беше силна като теб. Ти имаш достатъчно сили да направиш, каквото е необходимо. И ще го направиш.

Така беше. Кайла се замисли за събитията през изминалите две години. Фостин й бе завещала най-важното нещо, което Едуард Ривъртън, херцог Улвъртън, никога не би могъл, — сила. Тази сила й позволи да оцелее и да преодолее обстоятелствата, дори опита на Нортуик да я убие, дори и скръбта при предателството на Брет. Като знаеше сега причините за неговата заблуда, тя разбираше защо той бе избягвал да признае дори пред себе си, че я обича.