Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 173

Брет… толкова скоро. Господи, тя не беше готова за това, не знаеше какво да му каже… какво би трябвало да му каже.

— Покани го. И донеси още кафе, моля.

Беше глупаво да се чувства толкова нервна като ученичка, надсмя се сама над себе си. И все пак беше трудно да се овладее особено след изминалата нощ. Как ще се държи той? Щеше ли да се усмихва с онази ленива всезнаеща усмивка, която я караше да скърца със зъби и лазеше по нервите й? Или щеше да бъде внимателен и нежен, като онези три седмици, преди окончателно да я предаде… Как можеше да има доверие на мъж, който прави това?

Мислите не й даваха мира, но тя си наложи да изглежда спокойна и хладна, когато Танзи въведе Брет на терасата. Слънчевата светлина се процеждаше през клоните на дъба и проблясваше в гарваново черните коси със синкави отблясъци, като на испанските му прародители. Може би все пак слухът, че майка му е туземка, не беше толкова измислен, защото, донякъде е била. Нова Испания, както се е наричала тази част на страната, първо е принадлежала на Испания и после е станала френско владение.

— Изглеждате уморена — каза Брет, докато крачеше към нея, и в очите му проблеснаха дяволити пламъчета, докато й целуваше ръка. — Не спахте ли добре, мис Ван Влийт?

Тя дръпна ръката си, подразнена и малко объркана от закачливото му безгрижие.

— Беше неспокойна нощ. Бурята…

— А, да, бурята… — той изглеждаше толкова хубав, безупречно облечен в снежнобяла риза с шал на врата, с перфектно ушито сако и плътно прилепнал панталон, подчертаващ дългите му атлетични крака, с високи кожени ботуши. Защо трябваше да идва днес, когато тя бе още объркана от тази нощ? И беше толкова близо, тя почти усещаше топлината на тялото му. Но той се отмести, като прие чаша димящо черно кафе от прислужницата, и се загледа с одобрение в Кайла, докато прислужницата си тръгна и ги остави сами.

— Предполагам, че се чудиш защо дойдох да те видя днес?

Кайла се изкашля, като играеше с ресните на шала си, после го погледна:

— Да, всъщност наистина ми хрумна да се запитам защо ме посещавате днес, след сцената по време на бала при френския консул? Да не би да става дума за годеника ми, монсеньор Ренардьо?

Брет леко присви очи:

— Може и така да се каже. При последната ни среща забравих да ви кажа някои неща, които могат да се окажат интересни за вас.

— О? — Кайла се протегна към кафето си с нетрепваща ръка, като избягваше погледа на Брет. — Какво е това, което би могло да ме заинтригува, монсеньор Банинг?

Умишлено пропусна титлата и видя как в погледа му проблесна весела искрица, докато сухо произнасяше:

— Вие не изглеждате никак изненадана, че го познавам. Бихте ли ми обяснила защо?

Въпросът му я изненада и тя се намръщи, докато отпиваше от горещото силно кафе и се опитваше да печели време:

— Предполагам, защото Раул има толкова много познати, свързани с бизнеса му. Всъщност не се замислих дали ви познава, или не. Надявам се, че вече сте разрешили смешния проблем с дуела и сте дошъл да ми съобщите.