Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 171

— Искаш да кажеш жестокост — тя се изви под него, но той не помръдна. — Пусни ме, Брет. По дяволите, пусни ме да стана или ще крещя, докато не дойдат и те застрелят. Пусни ме или ще го направя!

Той тихо се засмя.

— Ако искаше да крещиш, Кайла, щеше да го направиш, още щом ме видя. Мисля, че това ти харесва, ти искаше да дойда, въпреки думите на омраза.

Полуразхлипана, тя се изви в усилието си да се освободи от тежестта му:

— Мразя те, Господ да ми е на помощ, наистина те мразя, Брет Банинг…

— Така ли? Покажи ми. Покажи ми колко много ме мразиш, моя малка руса циганке с гореща кръв… много си научила, откакто те видях последния път. Танцуваш ли за новия си любим така, както те видях в гората? Танцуваш ли за Раул, облечена в оскъдна дреха като тази сега? Не е чудно, че е решен да те запази, решен е дори да ме убие, вместо да рискува да се изправи очи в очи на дуел… О, не, малката ми, не опитвай пак.

Гласът му прозвуча по-твърдо, когато тя успя да освободи ръката си и да замахне към него, но и когато отвори уста да извика, той покри устните й в целувка, по-скоро груба, отколкото нежна. Като вплете болезнено пръсти в косата й, той задържа неподвижна главата й, докато устните му настойчиво я целуваха. Тя усети езика му в устата си, горещ и настъпателен, а ръката му се премести към гърдите й и разкъса с тих рязък звук тънката коприна на бялата нощница. Тя потръпна, но беше безполезно и усети палеца и показалеца му да обхващат стегнатото връхче на гърдата й, като правеха възбуждащи кръгови движения, от което тя усети как пламва и стомахът й започва да пулсира, и огънят плъзва надолу към краката й. О, защо правеше това?

Извивайки се, тя усети как ръцете му докосват цялото й тяло, всяко кътче от нея, милвайки я с леки движения от гърдите към корема и после бедрата, меката плът от вътрешната им страна, докато тя задиша на пресекулки и смътно осъзна, че той престана да целува устните й и премина към шията й, после към гърдите й.

— Брет… о, защо правиш това с мен? Спри, не искам…

Думите й завършиха със стон, когато ръката му от корема й се премести между краката й, и тя се изопна в дъга, когато пръстите му се плъзнаха в нея. Когато понечи да извика, той я целуна отново, като заглушаваше несвързаните й протести, докато ръката му възбуждащо се движеше между краката й и тя трепереща откликваше.

Тя чуваше собствения си глас далечен и чужд — този глас хлипаше и стенейки, говореше на Брет колко много го мрази. Чуваше и друг далечен глас, неговия, който тихо и иронично се смееше: „Мрази ме така тогава, querida, мрази ме…“

„О-о-х…“ — тя искаше да остане спокойна, да му покаже, че не може да й въздейства, но беше безполезно. Знаеше, както знаеше и той, че се губи в тази гореща страст и сладко желание, че потъва във вълни на удоволствие, което той пораждаше с устни, ръце и тяло… Не остана време за разумни решения, и всичко около нея се завъртя в мощен екстаз, тя се вкопчи в него, потръпваща, повтаряща непрестанно името му като в транс, като молитва, с надежда и отчаяние.