Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 167

— Предупредих те, какво ще направя, ако още веднъж ме удариш…

Гърдите й се вдигаха и спускаха гневно и тя изви ръката си, за да се освободи от хватката му:

— Пуснете ме.

— А ако не го направя?

— Ако не го направите — каза един студен глас зад гърба му, — ще ви пронижа със сабята си, монсеньор. Пуснете годеницата ми и се обърнете с лице към мен, за да мога да поискам удовлетворение по подобаващ начин.

Брет я освободи и се обърна, учуден, че Годфри не го предупреди, но веднага разбра защо: Раул Ренардьо стоеше пред него с лице, изкривено от гняв, и очи, които хвърляха мълнии. Ренардьо — човекът, който го бе предал, който беше откраднал документите, за да ги даде на вуйчо му.

23

— Наистина, скъпа, избрахте най-подходящия момент — меко каза Раул на Кайла, но очите му не изпускаха Брет. — Трябва ли да бъдете така щедра с присъствието си към слугите, докато други хора жадуват за вашето внимание? Моля да отидете в дома на консула. Мадмоазел Дюфур ви търси навсякъде.

Брет не погледна към нея и не се учуди, когато Кайла отказа.

— Не. Искам да остана тук, Раул.

Явно Ренардьо не бе свикнал на откази, защото грубо изруга на френски и кимна на един слуга да отведе Кайла. Въпреки че тя се опита да протестира отново, никой не й обърна внимание и трябваше да тръгне към къщата.

Брет я гледаше как се отдалечава, леко развеселен, и това сигурно се бе изписало на лицето му, защото Раул Ренардьо направи крачка напред, преди да обуздае гнева си. Той се поклони вдървено.

— Изберете оръжието, монсеньор. Назовете времето и мястото.

— Не бъдете глупак, Ренардьо. Правите нещата твърде лесни.

Раул присви очи и съсредоточено огледа Брет, преди да вдигне рамене:

— Лесно или трудно, аз ви предизвиквам на дуел. Отказвате ли?

— Не.

— Много добре. Ще кажа на секундантите си да се свържат с вас, когато е удобно — той отново се поклони сковано, като погледът му проблесна към Брет, после към Годфри. Завъртя се и се отдалечи.

Всичко наоколо бе замряло и потънало в тишина, единствената музика, която се чуваше, бе тази от къщата отвъд поляната с огромния дъб. Слаби звуци от валс трептяха във въздуха и звучаха абсурдно в този пълен с напрежение момент. Хората бавно започнаха да се отдалечават, а Брет погледна Годфри:

— Не си губи времето, както виждам. Но Ренардьо е прав — тя безпогрешно избира моментите.

Годфри го последва. Брет реши да не се връща обратно в къщата, където без съмнение Раул в момента понася последствията от гнева на Кайла. Проклета да е. Последното нещо, което очакваше тази вечер, бе да я види тук. Той самият нямаше да дойде, ако не му бяха казали, че Ренардьо ще присъства на бала. Сега Кайла е сгодена за него и ще помисли, че го е убил заради нея, а не защото е негодник и предател.

— Взе ли решение?

Бред погледна към Годфри:

— Решение за какво?

— Дали да й кажеш истината защо трябва да убиеш човека, за когото възнамерява да се омъжи.

— Има моменти, когато си прекалено прозорлив, което не винаги е за твое добро.