Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 166

Аз съм свободна, мимолетна мисъл прониза съзнанието й, но после отново се съсредоточи върху бързия ритъм на музиката и дълбоките трели на китарите, които караха сърцето да хлипа и да се издига към сенките, осветени от факлите. Някой й подаде бутилката, тя я пое и направи като останалите — отметна глава и отпи голяма глътка, след това я предаде нататък. Алкохолът проби огнена пътека надолу по гърлото й чак до стомаха и главата й олекна. Сега тялото й сякаш само танцуваше, а краката й следваха ритъма на испанското коридо — тялото й се извиваше, главата й се отмяташе и с полупритворени очи тя потъваше в хипнотичните движения на танца.

Младият мъж я погледна с възхищение и одобрение.

— По дяволите! Танцувате толкова хубаво, мадам!

— Наистина? — Тя се усмихна замечтано, като се наслаждаваше на начина, по който той я гледаше — не собственически, както Раул, не така цинично, както правеше Брет, а искрено и с възхищение. Беше приятно и на нея й харесваше. Тук беше много по-забавно, отколкото в балната зала, където бе претъпкано със знаменитости и стари жени, които се взираха в нея иззад дългите си носове, като следяха дали не се смее прекалено високо или не танцува твърде дълго с един и същ кавалер. Сега тя не се чувстваше стара, не се чувстваше така, сякаш животът й е свършил, преди да започне. Времето течеше, този миг ще свърши твърде скоро, тя осъзнаваше това, докато танцуваше, а трябваше да се върне на бала, преди да започнат да я търсят. Беше толкова приятно тук и още не й се тръгваше.

Засмяна, Кайла танцуваше в самия център на кръга, потънала в музиката и в горещите, страстни очи на мъжете, които я гледаха, без да я е грижа какво мислят те или някой друг, докато все повече се отдаваше на необуздания ритъм.

Така я видя Брет, с разпилени руси коси и светла фигура, открояваща се на фона на тъмнокосите креоли, отдадена изцяло на горещите ритми. Той спря, като се чудеше дали не му се привижда, а до него Годфри сподави смеха си.

— Предполагам, че изобщо не й липсваш, приятелю. Не си ли съгласен?

— Млъкни! — изръмжа Брет и си проправи път до Кайла, като се протегна и я дръпна за китката.

Протестите замряха на устните й, когато отхвърли назад косата си и очите й се разшириха от изненада. В тях сякаш се отрази светлината на факлите, докато се взираше нагоре към него:

— Брет?

— Исусе! Живописна картина наистина, да танцуваш тук като някоя проклета циганка. Какво си мислиш, че правиш, по дяволите?

Думите му я отрезвиха и тя бързо се съвзе от шока. Изтръгна се от ръката му и вдигна брадичка по познатия начин в израз на упорство:

— Правя, каквото ми харесва, и вие нямате право да ме спирате.

— По дяволите, нямам.

— Не! — постави ръка на гърдите му, когато той посегна отново към нея и този път очите й заблестяха от гняв, наистина изглеждаше вбесена: — Сгодена съм за друг мъж.

Извън себе си от гняв Брет се нахвърли върху нея:

— Тогава трябва да си с него, вместо да беснееш тук заедно със слугите.

Без предупреждение тя му зашлеви плесница, преди да отгатне намеренията й. Той я хвана здраво за китката, задушаващ се от неконтролируем гняв: