Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 114

Това не можа да заблуди Кайла. Тя знаеше, че като останат насаме, Брет ще я накара да плати за безразсъдното си държание. Нито за момент не забравяше способността му за секунди да се превърне от изискан джентълмен в безмилостен варварин.

Точно преди кулминационния момент в постановката Анджелика Каталани се приближи до ложата им и се загледа в тях с блестящите си черни очи. Сякаш пееше само за Брет — Кайла се обърна към него и видя как отвръща на усмивката й. Песента свърши и залата избухна в аплодисменти, а Каталани хвърли едно цвете с дълга дръжка към ложата им. Брет ловко го улови и се изправи, като се поклони в знак на благодарност за жеста й. Залата отново избухна в аплодисменти и смях на това своеобразно продължение на пиесата.

— Браво, Улвъртън! — Регентът се засмя и заръкопляска с възхищение. — Поздравления! Вярвам, че красивата Каталани все още храни нежни чувства към теб!

— Ние сме просто стари познати. Видяхме се преди доста време в Италия — Брет се обърна и погледът му срещна очите на Кайла, преди тя отново да погледне напред.

Кайла изгаряше от негодувание. Беше очевидно, че между тях има нещо, нито една жена не би гледала мъж така, както Каталани изпиваше с поглед Брет. Но защо той я доведе тук тази вечер, ако искаше да е с певицата? Защо я измъчва?

Когато всичко най-сетне приключи и Кайла отново облече пелерината си, все още с празната чаша в ръка, регентът предложи да я придружи до вкъщи, ако Брет има други планове за вечерта. Объркана, Кайла се вцепени, а Брет лукаво се усмихна. Не, със сигурност няма да го направи! — гневно помисли тя. Сърцето й биеше силно, чуваше го как кънти в гърдите й, докато напрегнато очакваше отговора на Брет.

— Щедро предложение, ваше височество. — Той леко се усмихна и изрече провлачено — Но съм обещал специално забавление на мис Ван Влийт за тази вечер. Може би друг път.

— Добре, добре, друг път. Утре може би, разходка в парка? — Принцът взе дланта на Кайла и целуна дланта й с влажни горещи устни. В гласа му прозвуча искрена нотка на съжаление, когато въздъхна и промърмори, че представлението му се е сторило толкова кратко. — Но аз скоро ще ви потърся, Улвъртън, проклет да съм, ако не го направя. Не съм забравил обещанието ви. Всъщност и двете обещания.

— Вашето присъствие винаги е удоволствие за мен — отговорът на Брет прозвуча съвсем естествено, както и се очакваше, но явно регентът не виждаше причини да се съмнява в искреността му. Принцът се присъедини към тях на излизане от ложата и после надолу по покритите с килим стълби, като спря в коридора да поговори с някои хора, които го бяха изчакали и между тях Кайла разпозна доста влиятелни мъже. Едно име привлече вниманието й — доста неприветливият Робърт Стюарт, лорд Касълри, министър на външните работи, който бе присъствал на конгреса във Виена и бе играл решаваща роля при свалянето на Наполеон от власт.

— За мен е чест да се запозная с вас, милорд — каза тя, когато той леко се поклони пред нея.

— За мен също, мадам. Вие сте кръщелницата на маркиза Дю Боа, нали?