Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 115

Бузите на Кайла пламнаха и тя кимна с глава. Няма съмнение, че човек с неговото положение в обществото непременно е чул слуховете.

— Да, милорд. Вие познавате ли я добре?

— Очарователна дама — лека усмивка смекчи строгите черти на лицето му. — Срещали сме се на няколко приема и имахме възможност да споделим възхищението си от Париж, разбира се. Тя много ми помогна, като ми препоръча Бейн Шиноа, когато бях в Париж миналата есен. Аз съм й длъжник и много се радвам, че виждам кръщелницата й, за която винаги ми е говорила с много обич.

Кайла отвърна на усмивката му:

— Удоволствието е мое, милорд.

В очите на Робърт Стюарт проблесна искрица, когато се обърна към Брет и го покани да се присъедини към него в голф клуба следващата седмица:

— Вярвам, че имаме общи цели и интереси с вас, Улвъртън.

— Така ли, милорд? Досега не бях се замислял за това — леко се усмихна Брет. — Опитвам се да стоя далеч от политиката, защото имам други интереси.

— Да, но тук не става дума за политика.

— Озадачавате ме, милорд.

— Така си и помислих. Следващата сряда? Ще изпратя визитката си, за да ви напомни за уговорката.

— На вашите услуги, милорд.

Принцът веднага включи Касълри в разгорещен разговор за гръцките фризове, които граф Елджин бе пренесъл в Англия, и той се опитваше да убеди Конгреса да ги закупи за Британския музей. Брет се възползва от случая да дръпне Кайла настрани, като здраво я хвана за ръката:

— Малка глупачка — тихо зашепна в ухото й, — ако наистина не искаш да се озовеш в леглото на принца, престани да флиртуваш и се дръж прилично.

Кайла размаха ветрилото си, като огледа Брет с вдигната вежда и лека усмивка:

— Защо, ваша светлост? Смея ли да се надявам, че вие сте изгарян от ревност?

— Явно вие си позволявате всичко — пръстите му болезнено се впиха в лакътя й и ветрилото й замря. В очите му забеляза метални отблясъци и стомахът й се присви:

— Не ме изкарвай извън кожата ми, Кайла. Не и тази вечер.

— С какво тази вечер е по-различна от всички останали? Защото принцът е тук? Да не би да се страхувате, че някой може да научи какъв… какъв тиранин сте?

Тя се отдръпна от него и видя Къмбърланд, който ги гледаше. Изведнъж осъзна, че ако реши да си тръгне, Брет не би могъл да я спре. Това бе обществено място и можеше просто да се отправи към изхода. Можеше ли да се надява, че Касълри ще й помогне? Той говореше ласкаво за танте Селест, но не! Какво би могла да му каже? Че я държат затворена против волята й? Ако е затворничка, то бе напълно по нейна вина, защото се страхуваше да се лиши от покровителството на Брет.

— Ако бях на твое място, малката ми — студено изрече Брет с нисък и напрегнат глас, — щях да се тревожа повече за утрешния ден, а не за тази вечер. А на мен не ми пука какво мислят хората за мен самия. Напомням ти, в случай че още не си осъзнала това.

— Забелязах — тя отдели пръстите му от ръката си. — Не ме докосвайте повече, моля ви. Напоследък изтърпях доста унижения.

— Ако е така, предлагам да обуздаете склонността си да предлагате така безразсъдно услуги, мадам. Има мъже, на които не може да бъде отказано.