Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 112

Танте Селест винаги ще я приеме с отворени обятия, но Кайла не можеше да рискува да я нарани повече, отколкото досега. Не, твърде късно бе за подобно разрешение. Тя не можеше да рискува спокойния живот на Селест.

Нощта сякаш никога нямаше да свърши. Кайла пиеше шампанско и се преструваше, че се наслаждава на операта, докато регентът издаваше задушевни звуци и открито се наслаждаваше на красотата на тъмнокосата италианска певица, която изпълняваше арията Il Turo in Italia. Долу в залата, изглежда, никой не следеше действието — по-скоро всеки оглеждаше останалите и от време на време се вдигаше такъв шум, който заглушаваше музиката. Смях и груби шеги звучаха във въздуха и тя видя как разни господа се отбиват в ложите, които принцът й посочи, и флиртуват с явно благосклонните дами.

Беше влудяващо да седи тук и да наблюдава хората наоколо със съзнанието, че вулгарно същество като лейди Джърси — която бе любезна с нея само преди месец — седи през няколко ложи и умишлено не поглежда към Кайла, сякаш изобщо не съществува. И наистина въпреки всички намерения и планове тя не съществуваше за хората тук. Не и в смисъла, който влагаше в това понятие преди.

Пренебрегна намръщения поглед на Брет и нарочно прие още една чаша шампанско. Би направила всичко, за да избяга от досадата и осъдителните погледи. Какво толкова, ако шампанското й помогне да стане малко по-весела? Освен това бе доста приятно да наблюдава как Брет се стяга и стиска челюсти, когато тя се навежда близо до принца — много близо — при думите му за представлението. Дали Брет се притесняваше за нея? Или в него говореше само глупавата му мъжка гордост, наранена от факта, че тя се забавляваше? Или поне се преструва, че е така.

Шумът от разговорите нарасна, така и не спря по време на първото действие. Лампите светнаха и тя разбра, че следва антракт. Започнаха да се обръщат глави, гласовете се чуваха по-високо и хората извиха вратове с лорнети в ръка в усилие да огледат присъстващите наоколо. Принцът се наведе отново към Кайла и от него лъхна дъхът на розова вода. Около тях премина вълна от шепот.

— Мис Ван Влийт, вие съвсем не сте такава, каквато си представях — промълви той с лека усмивка. — Изобщо не сте такава.

— Така ли, ваше височество? — Кайла му се усмихна над позлатения ръб на чашата с шампанско. — А какво очаквахте, ако мога да си позволя да ви попитам?

За миг принцът сякаш се смути и погледът, който хвърли към Брет, показа че изпитва известно притеснение. После бързо възвърна доброто си настроение и вдигна рамене:

— Не очаквах да бъдете толкова красива и, разбира се, толкова интелигентна.

— Това значи ли, че Брет се движи в компанията на лекомислени глупачки? — Тя опря устни в чашата, за да скрие усмивката си, когато принцът я погледна с ужасено изражение: