Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 11

Розмари Роджърс

Чашката леко издрънча в тънката като нафора чинийка, когато херцогинята се наведе да я остави на подноса.

— Скъпа мис Ван Влийт, нищо няма да спечелите от това. Какво очаквате да ви кажа? Че вашите претенции имат основание? Няма да го кажа, защото не е вярно. Както са ви информирали адвокатите, майка ви не е била омъжена за покойния ми съпруг. Дори и да е била, това не означава, че вие сте негова дъщеря.

Въпреки че Селест я бе предупредила за характера на вдовицата, Кайла не бе подготвена за яростта, която забушува в нея при вида на тази студена и хладнокръвна жена. Тя направи крачка напред.

— Моите уважения, ваша светлост, но аз притежавам необходимите документи в подкрепа на твърдението ми. Когато родителите на графа са го принудили да се откаже от майка ми, те не са могли да вземат документите за брака им. Майка ми ги е скрила и запазила, и сега са в мен.

Най-сетне в очите на херцогинята проблесна емоция, но гласът й остана студен и овладян.

— Покажете ми ги, и аз ще ви кажа дали са валидни.

— Не съм толкова голяма глупачка, за да дам документите точно на вас. Те са на сигурно място. Всичко, което искам от вашето семейство, е да получа моя дял от наследството, както и признание от семейството, че майка ми действително е имала сключен брак с херцога. Искам да получа каквото ми се полага като законна наследница и името на майка ми да бъде неопетнено.

— Майка ви бе лейди на нощта, мила моя, колкото и да не ви се иска да го чуете. Мислите ли, че някой може да повярва, ако твърдите противното? — Полупритворените очи заблестяха. — Не и след като прекара толкова години в Лондон като жена с леко поведение. И то доста известна при това. Не, едва ли претенциите ви могат дори за момент да привлекат вниманието на който и да е адвокат, какво остава за квалифициран съдия.

— Не смейте да говорите за майка ми по този начин. Тя не беше такава, каквато се опитвате да я изкарате. Тя е наследница на знатна френска фамилия, на аристократичен род — по-знатен от вашия, мадам.

Това бе самата истина. Беатрис Найд Паркър Ривъртън бе дъщеря на английски виконт, докато Фостин бе единствената дъщеря на френски маркиз. И Кайла бе дъщеря на херцог, така че тази арогантна стара вещица не може да я третира като уличница.

„Танте Селест ме предупреди, но аз не мислех, че ще бъде толкова трудно да преодолея тази наглост и тези открити нападки.“

Лейди Беатрис бавно се изправи, изпъна се като струна, обзета от гняв. Измери Кайла с поглед иззад дългия си нос:

— Фостин Оберже бе една проститутка със синя кръв. Може и да е била родена в аристократично семейство, но падна по-ниско и от последната уличница в Ийст Сайд. Сега напуснете къщата ми. Махайте се заедно със смехотворните си претенции и правете с тях каквото желаете. Аз имам армия от адвокати, които знаят как да се справят с измамни твърдения, уверявам ви.

Трепереща от гняв, Кайла направи крачка напред в дълбокия турски килим. Над камината шумно тиктакаше претенциозен часовник с позлатени орнаменти, огънят просъскваше зад решетките. Ръцете й се вкопчиха в малката дамска чанта.