Читать «Моя диодна лейди» онлайн - страница 2

— Да, сложи си я. Очилата също.

— Добре сложих ги. Но шапките ти рошат косата, и то повече от вятъра, от който се предполага, че трябва да я пазят. Също така и хвръкват.

— Какво е движението? Натоварено? Спокойно? — Те топлят главата.

— Доста спокойно. — Не я топлят. Тази работа се върши от косата, а ушите така или иначе стърчат отвън и измръзват.

— Какъв е светофара пред теб? — Защо тогава другите мъже носят шапки?

— Току-що стана зелен. — Защото са тъпи конформисти. Шапките са толкова отвратителни, колкото и вратовръзките.

— В случай, че пътната обстановка не се промени, настоящата ти скорост ще е достатъчна, за да минеш през следващите две кръстовища. На третото ще те спре червен светофар. В този момент ще имаш време да напълниш лулата си — а може би и да я запалиш, въпреки че докато се упражняваше бе доста бавен. Ако не успееш да я запалиш там, ще имаш възможност още два пъти преди да стигнеш до паркинга. — Какво им е на вратовръзките?

— Засечи по ръчния си часовник сега: Имаш точно девет минути преди киселината да разяде кабелите. — Вратовръзките са елегантни.

— Засякох… Вратовръзките са глупави!

— Сега ме сложи на задната седалка и ме покрий с одеялото. Ще приложа електрошок на всеки, който се опита да ме открадне.

Свърших това, запалих лулата, намерих паркинга.

— Издухвай повече дим пред лицето си, докато говориш с пазача. Взел си кафявия хартиен плик и сгъваемия кашон? Двойното резе за вратата и фенерчето?

— Да.

— Добре. Свали си ръкавиците. Махни слушалката и я скрий. Внимавай сега как пипаш волана. Докосвай го с длан и избърсвай след всяко докосване.

Паркирах колата, платих на пазача, закрачих през улицата към Палатата. Оставаха две минути и двадесет секунди.

Изкачих стълбите отпред и влязох във фоайето. Изложбата на Сийкфакс беше в една зала в дъното и отляво. Тръгнах в тази посока.

Оставаше една минута и четиридесет секунди. Изпразних си лулата в един пепелник и изчегъртах чашката й. Никакви прозорци в изложбената зала, бе казала Максин и беше взела предвид плана на сградата. Метална решетка, метална каса на вратата — точно както беше казала Максин.

Приближих се до вратата, която стоеше отворена. Дочувах гласове, долавях с края на погледа си машинарии, изложбени експонати. Прибрах лулата и превключих очилата си на инфрачервено. Петнадесет секунди. Сложих ръкавиците. Десет.

Напъхах ръце в джобовете си, слагайки лявата върху инфрачервеното фенерче, а дясната върху електронното резе за вратата. Преброих бавно до десет и влязох в залата, точно когато лампите изгаснаха.

Затворих вратата с шут, щракнах резето около заключалката и решетката. След това прекарах поляризиращата палка отгоре и то стегна здраво. Включих фенерчето и се запътих през стаята към централните клетки с експонати.

Всички стояха тъпо по местата си, докато аз вадех чука от джоба си и чупех стъклото. Двамина продавачи започнаха да си проправят опипом път към мен, но прекалено бавно. Сложих чука настрана и напълних чантата със златна жица, с платинена жица, със сребърна жица. По-скъпите кристали и рубиновите компоненти увих в парчета плат.