Читать «Последната от дивите» онлайн - страница 11

Той бързо освети околността с фаровете, рисувайки гротескни сенки, мятащи се около тях в кръг като марионетки.

— Това е свлачище. Виж колко пясък се е свлякъл. Но Джени не я виждам.

Мърдок включи на скорост и возилото подскочи, но не помръдна.

— Дай ми управлението. — каза Ангела — имам програма за това.

Мърдок врътна превключвателя. Веднага последваха серия тласъци и това продължи цяла минута. След което алармата за прегряване отново замига.

— Дотук с програмата. Струва ми се, че ще трябва да изляза да те бутам. — каза Мърдок.

— Не. Повикай помощ. Стой на линия. Ако се върне, можем да я държим на прицел с оръдието.

— Мога да се прибера вътре много бързо. Трябва да се движим.

Докато посягаше към дръжката на вратата, чу изщракване.

— Освободи я, — каза — Само ще те изключа, ще изляза и ще те включа отвън. Губим време.

— Мисля, че правиш грешка.

— Тогава да побързаме и грешката ще бъде кратка.

— Добре. Остави вратата отворена. — Последва второ изщракване. — Ще усетя натиска, когато започнеш да буташ. Вероятно ще те засипя с доста пясък.

— Имам шал.

Мърдок излезе от колата и се подпря на задния й капак. Уви шала си около устата и носа. Положи ръце на багажника и започна да бута. Двигателят изрева и колелата превъртяха, докато той прилагаше цялата си тежест върху колата.

След това с периферното си зрение долови движение отдясно. Извърна съвсем леко глава и продължи да бута Ангела на Смъртта.

Там стоеше Джени. Беше се промъкнала бавно в сенките покрай издатината, беше обърнала и в момента стоеше срещу него с насочени оръдия. Сигурно беше заобиколила. Сега беше спряла.

Не виждаше смисъл да бяга. Можеше да открие огън срещу него в момента, в който пожелае.

Той се изправи, за да си почине за секунда и да събере мислите си. След това мина по-наляво, наведе се и започна да бута отново. Тя чакаше, незнайно по каква причина. Не можеше да прецени защо, но тръгна с лявото рамо напред. Помръдна първо лявата си ръка, а после и дясната. Изправи се, задвижи отново крака, борейки се с мощния импулс да погледне още веднъж в нейната посока. Левите стопове бяха близо. Може би имаше шанс. Две бързи крачки стигаха, за да застане мощното тяло на Ангела между тях. След това щеше да побегне и да се хвърли през глава. Но защо не стреляше?

Няма значение. Трябваше да опита. Отново се изправи. Мнимата почивка, която си даде, се оказа най-трудната част от целия етюд.

След това се наведе още веднъж, посегна като да постави отново ръцете си на колата, плъзна се покрай нея и се придвижи възможно най-бързо към отворената врата, през нея и вътре. През цялото време, докато отстъпваше не се случи нищо, но в момента, когато хлопна вратата, откъм терасата последваха изстрели. Ангела се разтресе, а след това започна да подскача.

— Там! — чу гласа на Ангела, докато оръдието мърдаше, бълвайки огън н и нагоре.