Читать «Вариация на тема еднорог» онлайн - страница 9

Халбата беше празна. Мартин я напълни отново.

— Би ли ми я донесъл на масата?

— Разбира се.

— Интересен ли беше месецът?

— Да, може да се каже.

— Реши ли какъв ще е следващият ти ход?

— Да.

— Да започваме, тогава.

Мартин седна и взе пешката.

— Хм. Интересно.

Тлингел погледа дъската известно време и вдигна копито, което се раздвои, за да хване фигурката.

— Аз просто ще взема офицера с ето този малък кон. Сега, предполагам, ще чакаш един месец, за да решиш какво да правиш.

Тлингел се облегна и пресуши халбата.

— Нека помисля докато ти я напълня отново. — каза Мартин.

Мартин седя и гледа в дъската, пълнейки междувременно халбата още три пъти. Всъщност, той не обмисляше. чакаше.

Беше отговорил на Гренд, вземайки офицера с коня си и следващия ход на Гренд му беше също подръка.

— Е, — каза накрая Тлингел — Какво мислиш?

Мартин отпи малка глътка бира.

— Почти съм готов — каза — Бирата ти понася добре.

Тлингел се разсмя.

— Рогът на еднорога е противоотрова. Притежанието му е универсално възстановяващо средство. Изчаквам да достигна стадия на топло размиване и след това използвам рога си, за да изгоря излишъците. Това ме връща в нормално състояние.

— О, — каза Мартин — чиста работа.

— … ако ти е дошло в повече, само ме пипни за рога и отново ще бъдеш във форма.

— Не, благодаря. Добре съм. Просто ще преместя с две квадратчета напред тази мъничка пешка пред топа до царицата.

— Сериозно… Това е много интригуващо. Знаеш ли, на това място наистина му трябва пиано — ринкитинки, фънки… Можеш ли, да уредиш нещо?

— Не свиря на пиано.

— Много жалко.

— Бих могъл да наема пианист.

— Не, не желая да ме виждат други човешки същества.

— Предполагам, че ако е достатъчно добър, ще свири и с превръзка на очите.

— Зарежи.

— Съжалявам.

— Ти си доста изобретателен. Вярвам, че ще измислиш нещо до следващия път.

Мартин кимна.

— Абе, в тези местенца не трябваше ли да има дървени стърготини по пода?

— Май трябваше.

— Няма да е лошо.

— Шах.

Тлингел огледа трескаво дъската за момент.

— Да. Искам да кажа „да“. Казах „шах“. Това понякога също означава „да“.

— О. Може. Ами, щом така и така сме почнали…

Тлингел придвижи пешката си на Q3.

Мартин се замисли. Не този ход беше изиграл Гренд. За момент се поблазни да продължи по свой собствен начин. Досега се опитваше да мисли за Гренд единствено като за треньор. Беше отхвърлил идеята да ги противопоставя по такъв груб и буквален начин един на друг. До пешка на Q3. След това си припомни партията, която загуби от снежния човек.

— Слагам чертата и си вземам месеца.

— Добре. Да пийнем още по едно преди да си кажем лека нощ. Става ли?

— Разбира се. Защо не.

Поседяха малко и Тлингел му разказа за утринната страна, за прастарите гори и заоблените равнини, за високите скалисти планини и пурпурни морета, за магическите митични зверове.

Мартин поклати глава.

— Не виждам защо ти е тогава да идваш тук — каза — щом имаш такъв дом.

Тлингел въздъхна.

— Май се получи нещо като състезание с грифоните. Все така става напоследък. Е. До другия месец…

Тлингел стана и се обърна.