Читать «Вариация на тема еднорог» онлайн - страница 8

— Вземи белите — каза Мартин и се изправи — Дай да видим имаш ли понятие за какво говориш — той посегна към раницата си — Искаш ли бира?

— Какво е това бира?

— Средство за възстановяване. чакай малко.

Преди да довършат опаковката от шест бройки, снежният човек — чието име, както разбра, бе Гренд — беше разбил Мартин.

Гренд изигра много агресивен мителшпил, принуждавайки Мартин да мине в глуха защита и продължи да го притиска, докато накрая той се предаде.

— Страхотна игра стана. — заяви Мартин, облегна се и погледна човекоподобното същество пред себе си.

— Да, нас големите крака ни бива, бих казал. Шахът ни е любимата почивка, а сме толкова ужасно примитивни, че не умеем много да правим шахматни дъски и фигури. Повечето време играем само с главите си. Не всеки може да ни стигне.

— Ами еднорозите? — попита Мартин.

Гренд кимна бавно.

— Те са може би единствените, с които се играе добре. Макар че са деликатни същества, те са доста коварни противници. Обаче са страхотно самоуверени. Даже когато грешат. Както и да е, не съм виждал нито един еднорог, откакто напуснахме утринната земя. Много лошо. Остана ли още от тази бира?

— Боя се, че не. чуй сега, Аз ще бъда отново на това място след един месец. Ще донеса бира, ако дойдеш и отново играеш с мен.

— Срещата ти е уредена, Мартин. Извинявай. Настъпих те без да искам.

Мартин почисти бара отново и донесе буре с бира. Положи го под барплота и го затрупа с лед. Донесе няколко високи стола, както и обикновени столове и маси, закупени от магазина на Гудуил. Окачи червени завеси на прозорците. Докато свърши, настъпи вечерта. Нареди фигурите на дъската, хапна лека вечеря, разстла спалния си чувал зад барплота и пренощува там.

Следващият ден се изниза бързо. Тлингел можеше да се появи по всяко време и затова Мартин не напусна околността, а взе малко храна и поседна на открито, където се зае с разрешаването на шахматни задачи. Когато се стъмни, запали няколко лампи и свещи.

Все по-често поглеждаше часовника си. Започна да се разхожда нервно. Не можеше да е сбъркал. Денят беше този. Той…

чу лек смях.

Обръщайки се, видя в пространството над шахматната дъска да плува черната глава на еднорог. Докато гледаше, се материализира и останалата част от тялото на Тлингел.

— Добър вечер, Мартин, — Тлингел отклони поглед от дъската. — Това местенце изглежда малко по-сносно. Ако имаше и музика…

Мартин мина зад барплота и включи транзистора, който бе донесъл. Помещението се изпълних от звуците на струнен квартет. Тлингел се намръщи.

— Едва ли подхожда на тукашната атмосфера.

Той смени станцията и намери кънтри музика.

— Не, не мисля, — каза Тлингел — звученето някак се губи при радиопредаването.

Той изключи радиото.

— Как сме със запасите от разхладителни напитки?

Мартин измъкна халба с цели четири вместимост — най-голямата халба, която откри в местния смесен магазин — и я постави на плота. За себе си напълни една значително по-малка.

Беше решил да напие звяра, ако изобщо бе възможно.

— А!. По-добре е от онези мизерни кутийки. — каза Тлингел и потопи за много кратко муцуната си в бирата. — Много добре.