Читать «Вариация на тема еднорог» онлайн - страница 11

Мартин се изправи на крака и започна да събира шахматния комплект.

— До скоро.

— Чао.

Мартин отново изчисти и излъска, внесе механичното пиано и разхвърля стърготини по пода. Постави ново буре с бира. Окачи по стените няколко постера и няколко отвратителни стари картини, които откри при вехтошаря. Разположи плювалници на стратегически места. Когато свърши, се разположи на бара и отвори бутилка минерална вода. Заслуша се във виещия вятър на Ню Мексико и в песъчинките удрящи се в стъклата на прозореца. Зачуди се дали целият свят ще усети този сух, скръбен звук, в случай че Тлингел прецени, че е необходимо да приключи с човечеството или — неприятна мисъл — дали приемниците на собствения му вид ще направят така, че светът да заприлича на митичната утринна страна.

Това го разтревожи за известно време. Тогава отиде и нареди шахматната дъска до хода на черните с пешка на Q3. Като се върна при барплота, за да го почисти, забеляза как върху стърготините на пода се очертава линия следи от копита.

— Добър вечер, Тлингел — каза — Какво би желал?

Еднорогът се появи внезапно и без встъпителни пиротехники. Той отиде до бара и вдигна копито върху месинговия кант.

— Обичайното.

Докато Мартин наливаше бирата, той огледа наоколо.

— Това място е станало по-добро. Малко.

— Радвам се, че мислиш така. Какво ще кажеш за малко музика?

— Може.

Мартин се помота зад пианото, търсейки ключа на малкия компютър с батерия, който управляваше ударния механизъм и имаше множество запаметени мелодии. Клавиатурата незабавно оживя.

— Много добре, — заяви Тлингел — Откри ли хода си?

— Да.

— Да се залавяме, тогава.

Мартин напълни халбата на еднорога и я донесе на масата заедно със своята.

— Пешка на шест пред царя. — каза, изпълнявайки хода си.

— Какво?

— Точно това.

— Дай ми една минута. Трябва да обмисля.

— Имаш си времето.

— Ще взема пешката. — изрече Тлингел след дълга пауза и още една халба бира.

— Тогава ще взема този кон.

След малко Тлингел каза:

— Кон на К2.

— Кон на В3.

Изтече доста време преди Тлингел да премести коня си на N3.

По дяволите, няма да питам Гренд, реши изведнъж Мартин. Такава ситуация беше разигравал безброй пъти. Премести коня на N5.

— Би ли сменил музиката! — измърмори раздразнено Тлингел.

Мартин стана и се подчини.

— И тази не ми харесва. Намери нещо по-добро или го изключи!

След три проби Мартин го изключи.

— И ми донеси още една бира!

Мартин напълни халбите отново.

— Добре.

Тлингел премести офицера си на К2.

Най-важното в момента беше да не позволи на еднорога да направи рокада. Затова Мартин премести царицата си на R5. Тлингел издаде кратък гърлен звук, а като вдигна поглед Мартин видя, че от ноздрите му се кълби дим.

— Още бира?

— Ако обичаш.

Връщайки се видя, че Тлингел придвижва офицера си и взема коня. В момента очевидно нямаше избор, но въпреки всичко дълго разглежда позицията.

— Офицерът взема офицера. — каза накрая.

— Естествено.

— Как е топлото размиване?

Тлингел се изсмя.

— Ще видиш.

Вятърът се усили отново и започна да вие. Сградата проскърца.

— Окей. — каза накрая Тлингел и премести царицата на Q2.